3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 16.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10-ти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 806 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба /ЧКЖ/ от пълномощника на У. Р. С., гражданин на Великобритания, срещу определение №270/ 14.12.16 г. по в.ч.т.д. №359/16 на ВТАС, с което е потвърдено определението на ОС-Габрово от 17.10.2016 г. по т.д. №10059/2014 за прекратяване на производството по иска на касатора срещу Л. Д. С., предявен като частичен в размер на 1 800 000 евро от общо дължимите 2 499 631 евро-цена по договор между страните от 25.08.2008 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма].
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение №222/24.07.2014 г. по в.т.д. №109/14 на ВТАС е отхвърлен частичен иск в размер на 97 791,50 лева, предявен от същия ищец срещу същия ответник за съществуване на вземане на същото основание- цена в общ размер на 2 900 000 лева, претендирана като дължима по договор между страните от 25.08.2008 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма]. Съдът е приел, че по този спор е формирана сила на пресъдено нещо /СПН/ за цялото вземане, поради което и правото му да предяви повторно иск за същото е преклудирано-чл.299 ал.1 ГПК, с оглед на което е прекратил производството . Съдът е изложил и съображения за това, че за горния извод е без значение обстоятелството, че ищецът е уточнил с допълнителна молба наличието на нови факти: три договора за цесия, с които от негова страна са прехвърлени вземания-част от общото вземане, отречено с формираната с решението по предходното дело СПН.
В изложение на основанията за допускане до касация се поставят множество въпроси, които обобщено се свеждат до обхвата на силата на пресъдено нещо като последица от влязло в сила съдебно решение постановено по предходен спор, с което е отхвърлен установителен иск за друга част от същото вземане, по иск между същите страни , предявен на същото основание и дали последващите разпореждания чрез цесии от страна на ищеца с това вземане, следва да се считат за нови факти, необхванати от силата на пресъдено нещо.Останалите въпроси се отнасят към оплаквания за процесуални нарушения, които са без значение за изхода по настоящия спор.
Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК-по въпроса е налице противоречие на обжалвания акт с посочената задължителна практика на ВКС- решения по чл.290 ГПК. Посочените решения обаче се отнасят до случаите , в които по-късно предявеният иск между същите страни и за същото искане се основава на правопораждащи спорното право факти, различни от тези, които са били наведени от страната в производството по предходно заведено дело. В настоящия случай спорното вземане и по двата иска/ отхвърленият със СПН частичен иск и този предявен по настоящия спор/ се основават на един и същ правопораждащ факт- договор между страните от 25.08.2008 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] като исковете са с предмет вземането за цената по този договор. Отхвърлителното решение по предходния частичен иск формира СПН за цялото спорно право, т.е. и за непредявената част- така изрично се приема в мотивите към отговора на въпроса по т.1 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно СПН е формирана до размера на цялото вземане от 2 900 000 евро. Последващите цесии, с които ищецът се е разпоредил с част от това съдебно отречено, като съществуващо в неговия патримониум, вземане в полза на трети лица, не представляват нови факти в отношенията между страните по спора, необхванати от обективните предели на СПН на предходното решение, тъй като въобще нямат качеството на факти, от значение за спорното право, веднъж вече отречено в пълен размер, че въобще съществува за ищеца. Без каквото и да е значение е това, че предходният спор е бил по установителен иск, а вторият по осъдителен, доколкото решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание-чл.298 ал.1 ГПК, без да се влияе от това какъв тип защита търси страната.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 , т.1 ГПК за допускане до касация, доколкото обжалваното определение е напълно в съответствие с относимата към спора задължителна практика на ВКС- указанията в мотивите към т.1 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №270/ 14.12.16 г. по в.ч.т.д. №359/16 на ВТАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.