О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 553
София, 14.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 569/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Н. от [населено място] срещу решение № 122 от 15.03.2012 г. по т.д.№ 67/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е отменено решение № 53 от 02.12.2011 г. по т.д.№ 63/2011 г. на Хасковския окръжен съд, вместо което е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно индивидуализиран в решението.
В касационната жалба са въведени доводи за допуснати с въззивното решение нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска касирането му, а достъпът му до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на делото е предявен от касатора иск за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на сключения с [фирма] договор, обективиран в н.а.№ 138, т.ІІ, н.д.№ 316/2006 г., с който прехвърлил в собственост на ответника свой недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно с построената в имота жилищна сграда на 72 кв.м. срещу задължението на последния да построи подмансарден етаж с площ не по-малко от 140 кв.м. в сградата, която ще построи в имота, съобразно одобрен ПУП.
Първоинстанционният съд уважил иска, като приел за установено, че от сключване на договора до постановяване на решението ответникът не е предприел действия по изпълнение на задълженията му за построяване на договорената сграда в прехвърления му имот, като във връзка с това неизпълнение ищецът връчил на 12.05.20111 г. на ответника покана с искане за изпълнение на задълженията му в 10-дневен срок от получаването й. Като квалифицирал договора като такъв за продажба, по който вместо задължение за заплащане на цена купувачът дължи друго имуществено благо, построяването на недвижим имот, приел, че съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД изпълнението на насрещното задължение на купувача е следвало да започне непосредствено след предаване на вещта, а то като комплексно по своя характер, включва изготвяне на ПУП за изменение на плана за застрояване, одобряване на проект за застрояване и извършване на строителството, за изпълнението на които задължения на ответника доказателства не са представени по делото. Посочено е във връзка с възражението на последния, че действително в договора липсва уточнение на за вътрешното разпределение на жилището и степента на завършеност, но от това според съда не следва, че изпълнението не е възможно. При възприемане на тезата му, че поради липса на конкретизация задължението не може да бъде изпълнено, то това би означало, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, което възражение е счетено за неоснователно, както и относно недостатъчния срок, предоставен му за изпълнение, като са изложени съображения, че същият е достатъчен поне за започване на процедурата по разрешение на строителството, каквито действия ответникът не бил предприел. Отчетен е освен това факта, че вместо да започне строителството в прехвърления му имот, ответникът е реновирал съществуващата сграда, в която установил адреса си на управление, което според съда е показателно за отсъствието въобще на намерение у ответника да изпълни договора.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд приел, че престацията не е определена в достатъчна степен е естеството й не позволява едновременното й изпълнение, както е приел първоинстанционният съд. Тъй като ответникът не е могъл да изпълни без съдействието на ищеца като кредитор и не е уговорен срок, ответникът е изпаднал в забава с получаване на нот.покана, а даденият му срок е недостатъчен – изготвяне на ПУП за изменение на плана за застрояване, одобряване на цялостен проект за застрояване, получаване на строително разрешение, извършване на самото строителство, въвеждане в експлоатация и други. Поради неопределяемия в достатъчна степен характер на престацията на купувача, но определяем при дадено от продавача съдействие, съдът е счел, че последният е дължал такова съдействие. В заключение апелативният съд приел, че ответникът е изпаднал в забава едва с получаването на отправената му от ищеца нотариална покана, а даденият му в нея срок е бил недостатъчен за изпълнение на договора, а от друга страна ищецът не е оказал никакво съдействие, без което договорът от страна на ответника не би могъл да бъде изпълнен, което обусловило извода му, че предявеният иск е неоснователен.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1./ Длъжен ли е кредиторът по договор за прехвърляне на право на собственост, чието разваляне се търси по съдебен ред на предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение или това следва да бъде направено само при предложено от длъжника изпълнение в рамките на съдебния процес; 2./ Всяко изявление на длъжника ли е в състояние да постави кредитора в забава или то следва да бъде направено по съответния ред и пред компетентен орган и 3./ Задължен ли е кредиторът да окаже съдействие, когато то не е нито поискано, нито договорено.
Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
По първия от поставените въпроси са постановени ППВС № 3/73 г. и ТР № 142-б/11.ХІ.1954 г. на ОГСК, Решение № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС по т.д.№ 396/2010 г., І то., ТК., а по третия – Решение № 749 от 28.07.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 130/2001 г., ІІ г.о., ГК.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 723.00 лв. по сметка на ВКС.
Водим от от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 15.03.2012 г. по т.д.№ 67/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора П. А. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 723.00 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: