О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
Гр. София, 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 20.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2504/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. С., лично и като законен представител на малолетните си деца – Т. М. С., Я. М. С. и Л. М. С., в качеството им на наследници на ищеца – М. А. С., чрез процесуалния им пълномощник, против решение № 1080 от 02.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6077/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 5498 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 9723/2016 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 ЗК /отм./, предявен против ЗК ЛЕВ ИНС АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 367.73 лв. месечно за периода от 17.11.2015 г. до 05.08.2016 г., представляващи разходи за болногледачи и рехабилитатор.
В касационната жалба се сочи, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, по съображения, подробно изложени в нея. Моли се искът в посочената по-горе част да бъде уважен, ведно със законната лихва, или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноските за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 алл.2 пр.3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1/ Задължен ли е съдът да изложи в мотивите на решението си кои от събраните по делото доказателства кредитира и съответно в коя тяхна част, както и върху кои от тях основава изводите си за фактическата обстановка; 2/ Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата; 3/ При предявена претенция за претърпени от пострадалия имуществени вреди вследствие на деликт, изразяващи се в полагане на грижи като болногледач от страна на близък, който поради тази причина не получава трудови доходи, подлежи ли на преценка от страна на съда наличието на предходно трудово правоотношение и загубата на доход, или единствено и само последващата обективна невъзможност да се полага труд и да се добива доход, настъпила с оглед полагането на грижи за пострадалия; 4/ Стриктно ли следва да се тълкува текста на ППВС № 4/30.10.1975 г., т.4, съгласно който обезщетение за имуществени вреди се дължи и когато с гледането на пострадалия се заеме близък, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение или е допустимо присъждането му и когато близкият болногледач е лишен от възможността да реализира други доходи или дейности /т.е. не по трудово правоотношение/.
Против жалбата е постъпил писмен отговор от страна на ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но не са налице поддържаните основания по чл.280 ГПК за достъп до касация.
Във връзка с формулираните процесуалноправни въпроси не се установява въззивното решение да се намира в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, посочена от касаторите, по следните съображения: Решението по гр.д.№ 2354/2013 г. на III г.о. не е постановено по зададените въпроси. С решението по гр.д.№ 4744/2008 г. на II г.о. се приема за правилна съдебната практика, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Съгласно ППВС № 1/10.11.1985 г., несъответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както между приетото от съда и направените от него изводи представлява необоснованост на решението. ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г на ОСГК на ВКС, т.12 е във връзка с необосноваността на съдебния акт като отделно основание за неправилност. Необосноваността като едно от основанията за отмяна по чл.281 т.3 ГПК на неправилно решение обаче не подлежи на преценка в етапа по селекция на касационните жалби и в този смисъл са задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В случая съставът на САС е счел за достоверни и е кредитирал в цялост събраните по делото доказателства. Въз основа на установеното чрез тях и при извършена съвкупна преценка на наличния доказателствен материал, е формирал фактическите си и правни изводи.
По отношение на формулираните трети и четвърти въпрос не се установява общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Както се посочи по-горе, правилността на решаващите изводи на въззивния съд не могат да бъдат предмет на производството по чл.288 ГПК. В конкретния случай поставените въпроси, свързани с постановките на ППВС № 4/30.10.1975 г., т.4 са относими изцяло към правилността на изводите на съда относно това, дали ищецът, починал в хода на процеса, е имал право да получи обезщетение за имуществени вреди (в размер на месечното възнаграждение за четирима болногледачи и рехабилитатор, каквито не е ползвал, а е бил обгрижван от близките си), в периода от изписване от болницата до предявяване на исковата молба в съда, с оглед конкретните факти и обстоятелства, които касаторите считат за установени в процеса. Поради това така формулираните въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а неустановяването на общия селективен критерий освобождава съда от извършване на преценка относно кумулативно изикуемите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и предпоставките за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба, доколкото същите не обосновават квалифицирани основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, нито такива се установяват от самия обжалван акт.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1080 от 02.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6077/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: