5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
София, 09.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1630/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат С. Б., в качеството му на постоянен синдик на [фирма], срещу решение № 58 от 16.02.2015 г. по т.д. № 1496/2014 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 391 от 04.08.2014 г. по т.д. № 947/1012 г. и решение № 569 от 25.11.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени от Окръжен съд – Пловдив.С посочените съдебни актове са отхвърлени предявените искове за обявяване, на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на публична продажба, осъществена по изп.дело № 20118210400348 по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821, с район на действие ОС-П., на самостоятелно обособен обект – „Магазин за подаръци, със застроена площ 42.50 кв.м., находящ се в [населено място], в сграда, представляваща „Магазин за хранителни стоки, магазин за подаръци и ресторант, изградена в УПИ І-1742, като са отхвърлени и евентуалните искове с правно основание чл.646, ал.2 и т.4 ТЗ/в редакция преди изм. ДВ бр.20/2013 г./ за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане от 18.05.2011 г. по посоченото изпълнително дело, с което имотът е възложен на ответника [фирма].
Касаторът се позовава на основанията по чл.281 т.3 ГПК, с искане за касиране на обжалвания съдебен акт. Твърди се неправилно приложение на материалноправни разпоредби, тъй като в резултат на извършените действия по изпълнителното дело, изразяващи се в публична продан на имот на дружеството на значително по-занижена цена от пазарната такава, е увредена масата на несъстоятелността на дружеството. Поддържа се, че освен хипотезата по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ/главен иск/ са осъществени и хипотезите на чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ – касае се за нищожно постановление за възлагане, тъй като то е последващо определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност на длъжника, а действителната цена на продадения от ЧСИ имот значително надвишава посочената в постановлението за възлагане. Освен това се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил относимостта и приложимостта на съдебната практика, постановена в производства по чл.435, ал.3 ГПК, в която се приема, че е налице основание за отмяна на постановления за възлагане на ЧСИ при занижена продажна цена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Могат ли да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите продажби, осъществени от частен съдебен изпълнител, а не от длъжника, във връзка с безспорното положение в правната теория, че принудителното изпълнение е сурогат на доброволното изпълнение; 2. Следва ли действията на съдебния изпълнител да са законосъобразни в смисъла, който е вложен в чл.647 ТЗ, т.е. да не се продава на занижени цени и 3. Относими ли са принципите в практиката по чл.435, ал.3 ГПК – за отмяна на публичната продан поради занижени цени към прилагането на чл.647 и чл.646 ТЗ. По поставените въпроси касаторът поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. Д., в което се оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – П. е извел извод, че в хипотезите на чл.647 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определени действия и сделки само ако са извършени лично от длъжника/ но не и от трети лица или държавни органи/ преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, както и, че възможността за обявяване недействителността на извършени от длъжника действия и сделки след началната дата на неплатежоспособността е предвидена и в хипотезите на чл.646, ал.2 ТЗ, както в приложимата в случая редакция – преди изм. с ДВ бр.20/2013 г., така и в настоящата редакция на разпоредбата. Въз основа на извършено граматическо тълкуване на тези норми е прието, че не би могло по реда на чл.647 ТЗ да се атакува публична продажба, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, като съдът е указал и реда, по който публичната продажба би могла да бъде обявена за недействителна. Решаващият съд е изложил подробни правни съображения в подкрепа на горния извод, като е преценил следните обстоятелства: обявената неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] с решение от 24.11.2011 г. по т.д. № 400/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, с определена начална дата на неплатежоспособността – 20.07.2010 г.; приключилата публична продажба на процесния недвижим имот, с постановление за възлагане на ЧСИ П. И., с рег. № 821, по изп. дело № 20118210400348, от 18.05.2011 г., влязло в сила на 18.07.2011 г., с което за купувач е обявено ответното дружество, заплатило сумата 42 669.75 лв. Прието е за безспорно, че продажбата на имота, приключила с влязло в сила постановление на ЧСИ за възлагане, е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и, че публичната продажба е извършена в периода от време по чл.647, ал.2 ТЗ – за времето между подаването на молбата по чл.625 ТЗ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и, че публичната продажба е извършена след началната дата на неплатежоспособността/ в хипотезата по чл.646, ал.2 ТЗ/.
За ирелевантни са приети доводите на ищеца във връзка с цената, на която е реализиран процесния имот и оплакванията във въззивната жалба за нейното значително занижаване, с оглед осъществената публична продажба в рамките на образуваното изп.дело, съобразно предвидените в ГПК правила.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед формираните от въззивния съд решаващи изводи, обусловили отхвърлянето на предявените от синдика искове – главен по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ и евентуални – по чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ/в редакция преди изм. с ДВ бр.20/2013 г./, за обуславящ следва да се приеме само първият правен въпрос, а именно дали могат да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите извършени от съдебен изпълнител, а не от длъжника, продажби на имоти. Независимо от доказаността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, в случая не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка. Поставеният правен въпрос не отговаря на изискванията по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. От изричните разпоредби на чл.646, ал.2 и чл.647 ТЗ следва, че общата предпоставка за очертания от законодателя кръг на атакуеми действия и сделки е те да са извършени доброволно от длъжника. Посочените законови разпоредби са напълно ясни, а по прилагането им е създадена задължителна практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 135/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1388/2014 г., І т.о., в съответствие с която е атакувания въззивен съдебен акт. В цитираните решения отделните състави на ВКС, Търговска колегия са приели, че за да бъдат относително недействителни действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел. Във второто посочено решение е застъпено и категоричното становище, че погасяването на задължения / макар по това дело да се касае за публични вземания/ чрез принудително изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл.646, ал.2 ТЗ, не е атакуемо. В посочения смисъл е и казуалната практика на ВКС, Търговска колегия, на част от която се е позовало ответното дружество още в отговора на исковата молба. Не би могло да се приеме, че са налице основания за промяна на тази практика, нито за даване на ново тълкуване на съдържащите се в цитираните разпоредби правни норми.
Останалите два въпроса, поставени от касатора, не могат да обосноват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като във въззивното решение не са изведени правни изводи във връзка с неприложимост на съдебната практика по чл.435, ал.3 ГПК, нито е преценявана законосъобразността на действията на съдебния изпълнител при реализиране на публичната продан на имота на дружеството – длъжник, които изводи да са обусловили изхода на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 58 от 16.02.2015 г. по т.д. № 1496/2014 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: