О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
Гр. София, 11.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1156 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. М., [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 31 от 16.02.2017 г. по т.д. № 679/2016 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 681 от 29.09.2016 г. по т.д. № 515/2016 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 29 ЗТР за установяване недопустимостта на вписване № 20160312104901 по партида на ответното дружество в ТР – заличаване на прокура, поради подаване на заявлението за вписване от нелегитимирано лице; и че вписването в ТР с № 20160312104901 – заличаване на прокура, е относно несъществуващо обстоятелство.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради наличие на всички предвидени в чл. 281, ал.1, т.3 ГПК основания – необоснованост, нарушаване на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, с което предявеният от него иск да бъдат уважен изцяло, с присъждане на разноските. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси:
1. „Кога следва въззивният съд да прецени действията на първоинстанционния съд като правилни или неправилни? В кой момент следва въззивният съд да произнесе относно законосъобразността на действията на първоинстанционния съд?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. 2. „Кой /орган или лице/ е овластен да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение на Общинския съвет; как /по какъв ред/ следва да се поправи очевидна фактическа грешка, допусната в протокол на решение на Общински съвет; допустимо ли е очевидна фактическа грешка в протокол на решение на Общинския съвет да бъде поправена с декларация на Председателя на Общинския съвет, валидно ли е извършена подобна поправка; разполага ли Председателят на Общинския съвет с правомощия да поправя решение на Общинския съвет, обективирано със съответен протокол?“. По въпроса се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. 3. „Как се извършва оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по чл. 25 ТЗ; как се прекратява упълномощаването на прокуриста; необходимо ли е оттеглянето на упълномощаването да се доведе до знанието на прокуриста?“ – по този въпрос се твърди наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът се позовава на противоречие с решение № 1939 от 10.12.2002 г. по гр.д. № 2564/2001 г. на ВКС, IV г.о. 4. „В каква форма и по какъв ред следва да се извърши оттегляне на упълномощаването на прокуриста; в каква форма следва да бъде обективирано едностранното волеизявление по оттеглянето на упълномощаването по чл. 25 ТЗ; необходимо ли е да се обективира нарочно оттегляне на упълномощаването в съответната форма или взетото решение на управителния орган на търговското дружество за прекратяване на прокурата следва да се счита за такова едностранно волеизявление за оттегляне; може ли да се приеме, че оттеглянето на упълномощаването по чл.25 ТЗ се извършва с вземане на решение от управителния орган на търговско дружество, което решение се вписва в ТР към АВ, без да е необходимо да бъде обективирано друго нарочно волеизявление за оттегляне на упълномощаването, което да се доведе до знанието на прокуриста по съответния ред?“ – поддържа се наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по въпросите. 5. „Едностранната правна сделка по упълномощаването на прокуриста има ли характер на търговска сделка и с оглед специалните изисквания за формата на упълномощаването на прокуриста по чл. 21, ал. 1 ТЗ, приложима ли е разпоредбата на чл. 293, ал. 6 ТЗ при прекратяване и оттегляне на упълномощаването на прокуриста по чл. 25 ТЗ?“ – допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал отделен отговор против изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в който поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е установил, че по партидата на [фирма] в ТР по заявление вх.№ 20160205170505 на 11.02.2016 г. са вписани промени, като са заличени досегашни членове на СД и са вписани нови – А. В. В. и Н. Н. Р., а като представляващ дружеството изпълнителен член на СД е вписан Н. Р.. По последващо заявление вх.№ 20160308141103, подадено от изпълнителния директор Н. Р., с вписване № 20160312104901 е заличен ищецът В. М. като прокурист на дружеството. Към заявлението за вписване на промяна е представен протокол от СД на [фирма] от 07.03.2016 г. с взето решение за оттегляне на упълномощаването, дадено на М. в качеството му на прокурист, и за прекратяване на прокурата, на основание чл.25 ал.1 ТЗ.
От правна страна съдът е посочил, че недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано лице, а вписано несъществуващо обстоятелство е такова, което не е възникнало валидно. В настоящия случай заявление вх.№ 20160308141103 е подадено от вписания преди това по партидата на дружеството в ТР негов представляващ – Н. Р., който на основание чл.15 ал.1 т.1 от ЗТР е легитимиран да заяви пред ТР за вписване промени в обстоятелства. Към заявлението за вписване на заличаване на прокура е представено и решение на СД за оттегляне на упълномощаването на прокуриста М..
За неоснователно е счетено твърдението в исковата молба, поддържано и във въззивната жалба, че съставът на СД, взел решение от 01.02.2016 г. за избиране на нов изпълнителен директор и овластяването му да представлява дружеството и решение от 07.03.2016 г. за оттегляне на упълномощаването на досегашния прокурист, е нелегитимен, поради липса на воля на едноличния собственик на капитала в състава на съвета да влезе лицето А. В. и т.к. не това лице е участвало в проведеното заседание на 01.02.2016 г. Съдът е приел за установено, че към датата на вземане на решението от СД за оттегляне на упълномощаването на прокуриста и към датата на подаване на заявление вх.№ 20160308141103 за вписване на оттеглянето, по партидата на [фирма] по предходно заявление А. В. е вписана като член на СД, а Н. Р. – като член на СД и представляващ дружеството. Вписването е извършено въз основа на взети решения от едноличния собственик на капитала Общински съвет – Варна с №№ 146-12 и 147-12 от 27.01.2016 г. Поради това решението за оттегляне на упълномощаването на прокуриста е взето от орган с персонален състав, съответстващ на вписания в ТР, а заявлението за вписване на промяната е подадено от лицето, вписано в ТР като представляващ дружеството.
Въззивният съд е споделил и извода на първата инстанция, че в решението на едноличния собственик на капитала от 27.01.2016 г. и в първоначално подадените документи за вписване на нови членове на СД е допусната очевидна фактическа грешка във фамилното име на избраната за член на СД А. В.. Изложил е съображения, че протоколът от заседанието на ОС – Варна от 27.01.2016 г. в частта му, с която са взети решения за освобождаване и избор на управителни и контролни органи в търговски дружества, чийто едноличен собственик на капитала е [община], представен по делото, е подписан на председателя на Общинския съвет. Следователно, допусната в съставения протокол очевидна фактическа грешка може да бъде удостоверена от лицето, което е подписало протокола и удостоверило с него взетите решения. Представената пред ТР и приложена като доказателство по делото нарочна декларация от председателя на Общинския съвет за допусната техническа грешка във фамилното име на избран член на СД – вписано в протокола „В.“, а правилно „В.”, съдът е счел за достатъчна да удостовери поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка.
Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението, че не е налице предписаната в закона форма за оттегляне на упълномощаването на прокуриста. Посочил е, че чл.21 ал.1 ТЗ поставя изискване за форма само за упълномощаване на прокуриста, а не и за оттегляне на упълномощаването. Последното става с едностранно волеизявление и довеждането му до знанието на пълномощника не е предпоставка за пораждане на действието му. Упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и с вписване на оттеглянето в ТР. Нормата на чл.293 ал.6 ТЗ не намира приложение в случая.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване на решението на АС – Варна не следва да бъде допуснато, по следните съображения:
Първият процесуалноправен въпрос в изложението на касатора е свързан с определението на въззивния съд по чл.267 ГПК, в което, предвид оплакванията във въззивната жалба, съдът е посочил, че доказателствената тежест е правилно разпределена от първата инстанция, поради което не са налице нарушения на чл.146 ГПК и не следва да се дават други, различни указания на страните. По него съдът не е процедирал в разрез с указанията на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Именно при разрешаване на предварителните въпроси в закрито заседание въззивният съд преценява, дали са налице сочените в жалбата процесуални нарушения във връзка с доклада, за да може същите да бъдат своевременно отстранени. Поради това, допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация /в съответната редакция към момента на подаването на касационната жалба/ се преценява като недоказано.
По втория въпрос /относно поправка на ОФГ в протокол на ОбС/ становището на настоящия съдебен състав е, че така формулиран, същият касае правилността на обжалвания съдебен акт, каквато преценка касационният съд не извършва в производството по чл.288 ГПК, видно от задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Освен това, макар по него да са изложени мотиви във въззивното решение, те имат допълващ характер, а основното съображение да се приеме, че оспорените решения на СД са взети от надлежния персонален състав на този орган, е извършеното преди това вписване на същия в ТР, което не е предмет на предявените по делото установителни искове по чл.29 ЗТР. Предвид изложеното, не е налице изискването на чл.280 ал.1 ГПК, въпросът да има обуславящо изхода на спора значение. На последно място, липсата на съдебна практика по въпроса, на каквато касаторът се позовава, не съставлява самостоятелно /достатъчно/ допълнително основание по смисъла чл.280 ал.1 т.3 ГПК, видно от разясненията в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Допълнителното кумулативно изискуемо основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се установява и по отношение на третия и четвъртия формулирани от касатора въпроси /относно начина и формата за извършване на оттегляне на упълномощаването на прокуриста/, по гореизложените съображения, макар произнасянето на съда по него да има значение за решаването на спора. Не се установява и поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в редакцията преди изменението на нормата /ДВ, бр.86/2017 г./. Посоченото и приложено към изложението в тази връзка решение по гр.д.№ 2564/2001 г. на ВКС, ІV ГО е неотносимо към спора по настоящото дело и двете решения не могат да се съпоставят.
Последният въпрос е без значение за изхода на делото, поради което не удовлетворява основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – той не е бил въведен в предмета на спора и различните становища на първата и въззивната инстанция по него не обуславят техните крайни правни изводи.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд се преценява като неоснователно.
С оглед направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, в полза на [фирма] [населено място] следва да се присъдят сторените за защитата му пред касационната инстанция разноски, в размер на 360 лв. – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 31 от 16.02.2017 г. по т.д. № 679/2016 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. Й. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/ – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: