3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София.15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1911/2016 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], молба за изменение на постановеното по делото определение № 91/14.02.2017 г. в частта за разноските, с искане за намаляване на размера на присъденото в полза на ответното дружество адвокатско възнаграждение от 4 200 лв. на 1 360 лв., съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, прави възражение за просрочие на искането, а по същество за неговата неоснователност. Съображения са развити в постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок. Възражението на ответника за просрочие на молбата следва да се прецени като неоснователно. Изпращането на молбата е извършено по пощата и видно от приложения пощенски плик е, че препоръчаната пратка е подадена на 13.03.2017 г., или в рамките на едномесечния срок по чл.248 ГПК, считано от постановяване и обявяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на постановените по в.т.д. № 522/2015 г. на Апелативен съд – Варна основно и допълнително решения. Именно в това определение настоящият състав се е произнесъл и по отговорността за разноските, съобразно заявеното от ответника по касация искане и представените доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Депозираната от [фирма] молба за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е частично основателна – до размер на 2 100 лева. За основателни следва да се счетат доводите на молителя за прекомерност на заплатеното от ответника по касация, съответно присъдено адвокатско възнаграждение, предвид обхвата на преценка в производството по допускане на касационно обжалване и поддържаните конкретни основания по чл.280, ал.1 ГПК, предопределящи в случая и обема на правна защита на ответника по касация. Освен това, ответното дружество/сега ответник по молбата/ е подало отговор само по касационната жалба срещу основното решение, но не и срещу обжалваното допълнително такова. Предвид тези конкретни данни, относими към действителната правна сложност на делото при произнасяне по релевираните основания за достъп до касация, присъденото в полза на ответника по касация адвокатско възнаграждение е прекомерно следва да се намали от 4 200 лв. на 2 100 лева. Не следва да се възприемат доводите на молителя и съответно искането за присъждане на минимума на адвокатския хонорар. В случая, минималното адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба, определено по реда на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. /в редакция към депозирането на отговора, с приложенията към него/,заедно с ДДС, е в размер на 1836 лева. С оглед постановките в т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката по чл.78, ал.5 ГПК съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидените в посочената наредба минимални размери.
Като необосновани следва да се преценят доводите на ответното дружество, че възнаграждението е определено за цялото касационно производство, а не само за изготвяне на отговор, предвид липсата на данни в тази насока.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 91 от 14.02.2017 г. по т.д. № 1911/2016 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на [фирма] разноски от 4 200 лв. на 2 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: