3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 869
София, 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1075/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение от 19.04.2011 г. гр.д.№ 6122/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 6524/2009 г. на Софийски районен съд, 38 с-в, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „П. В. – В. Г.” иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 11 887.92 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за строителство от 01.09.2006 г.
В касационната жалба са въведени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване е обосновано с приложното поле по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС, ТР № 54/86 г. по гр.д.№ 21/86 г. на ОСГК на ВС и на Решение № 538 от 23.05.2006 г. на ВКС по т.д.№ 23/2006 г., ІІ т.о. и Решение № 279 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 13/2010 г., на САС, в които е прието, че при гаранционната отговорност изпълнителят гарантира, че изработеното ще годно за предназначението си и съответно при възникнали в определен гаранционен срок повреди ще ги отстрани за своя сметка, без оглед на техния характер и без да е необходимо провеждане на доказване от страна на възложителя на некачественото изпълнение. Поставя и въпроса съставлява ли предпоставка за ангажиране на гаранционната отговорност по договор за изработка проявилият се дефект да се дължи на некачествено изпълнение на възложената работа или е достатъчно да бъде доказано проявлението му в рамките на гаранционния срок, по отношение на който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна „П. В. – В. Г.” в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като са наведени доводи и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че страните по спора са обвързани от договор за изработка, по който ищецът възложил, а ответникът изпълнил подова настилка „Саморазливна” в находящ се в [населено място] склад, приета с приемо-предавателен протокол на 14.11.2006 г. От приложеното по делото предписание на МЗ от 24.06.2008 г. се установявали твърденията на ищеца за нарушаване целостта на настилката и нейното изронване, но не и на засегнатата площ. Като приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че макар и да е приел работата, са се проявили скрити недостатъци, такива, които не могат да бъдат установени в самото начало, а се проявяват в определен период след използване, въз основа на събраните по делото доказателства гласни, писмени и заключение на СТЕ въззивният съд приел, че ищецът не е доказал, че проявилият се в рамките на 5-годишния гаранционен срок дефект се дължи на некачествено изпълнение на възложената работа от ответника, нито че го е уведомил веднага за проявяването му, поради което счел, че не са налице основания за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос за допуснато от въззивния съд смешение между гаранционната и законовата отговорност за недостатъци при договора за изработка несъмнено е релевантен за спора и като такъв отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването му в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС, според които гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, че те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението на продавача за определен период от време да гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период носи материална отговорност за недостатъци и повреди, при условие, че са били спазени изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. Доколкото правото на купувача по чл. 195 ЗЗД е аналогично на правото на поръчващия в случай на недостатъци на вещта по чл. 265, ал. 1 и 2 ЗЗД, то дадените разяснения са задължителни и при договора за изработка, по правилата на който се уреждат и правоотношенията между страните в разглеждания случай.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 237.76 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2011 г. гр.д.№ 6122/2010 г. на Софийски градски съд
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 237,76 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: