О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
Гр. София, 22.08. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.07.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д.№ 1477/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А. Г. – процесуален пълномощник на С. Т. В., В. В. М., М. В. М., М. В. М. и И. Г. М., всички от [населено място], против определение № 1359/25.04.2017 г. по в.гр.д.№ 5004/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, IV състав, с което е оставено без уважение искането на пълномощника за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на основание чл.38 ал.2 ЗА на адвокатско възнаграждение по реда на чл.248 ГПК.
В частната жалба се релевира, че определението е необосновано, поради което и неправилно. Оспорват се констатациите на съда, че към него не е било отправено искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като се твърди, че искането е направено в о.с.з., при представяне на списъка по чл.80 ГПК. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и искането за присъждане на възнаграждение да бъде уважено по отношение на всички договори за правна защита и съдействие, сключени с ищците.
Насрещната страна – ЗД Б. И. АД [населено място] не изразява становище по частната жалба.
За да се произнесе по нея, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обосновано и в съответствие с данните по делото съставът на САС е преценил, че в рамките на въззивното производство не е било направено искане за присъждане на разноски в полза на ищците, в качеството им на въззиваеми страни, респективно – искане по чл.38 ал.2 ЗА. Такова не е формулирано в отговора на въззивната жалба, нито е отразено в протокола от о.с.з., проведено на 30.01.2017 г. Представен е списък по чл.80 ГПК, в който също липсва искане за присъждане на адвокатско възнаграждение поради това, че ищците са били безплатно представлявани. При тези фактически обстоятелства, правилно въззивният съд е приел, че правото на присъждане на разноски не е надлежно упражнено, поради което и липсва непълнота на постановеното по делото решение в частта за разноските.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1359/25.04.2017 г. по в. гр. д. № 5004/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, IV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: