О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
Гр. София, 25.03. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 20.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 483/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Клисурски манастир “Св. Св. К. и М.” и “Врещица” АД, представлявани от А. Р. М., приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение на ОС – Монтана по ч.гр.д.№ 4/2019 г., обявено на 18.01.2019 г. С него е оставена без уважение частна жалба на посочените лица против отказа на съдията по вписванията при РС – Берковица от 18.12.2018 г. да впише извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите от 18.12.2018 г., като неподлежащ на вписване акт.
Инвокират се оплаквания, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на закона. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за даване на указания до Службата по вписванията при РС – Берковица да извърши исканото вписване.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване като правно значими за изхода по настоящото дело се поставят следните въпроси: 1/ Представлява ли извънсъдебното споразумение, сключено с нотариално заверени подписи на страните, с което споразумение се прогласява нищожността на апортна вноска, акт, подлежащ на вписване по силата на чл.4 б.Ж от Правилника за вписванията?; 2/ Намира ли приложение разпоредбата на чл.87 ал.3 пр.1 от ЗЗД в случаите, в които страните по договора нямат спор относно необходимостта от развалянето на договора, т.е. когато страните желаят да унищожат една правна връзка, създадена преди това от тях, поради ясното съзнаване, че тази правна връзка към момента на извършването й е била нищожна?; 3/ Само по съдебен път ли се прогласява нищожността на една сделка или апортна вноска, или това може да стане, както със съдебно споразумение на страните в хода на един висящ процес, така и с извънсъдебно споразумение, сключено между страните по сделката с нотариално заверени подписи?
Твърди се, че въпросите са разрешени от окръжния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива практика на съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Конкретно се сочи противоречие с определение по ч.гр.д.№ 413/2010 г. на II г.о. на ВКС и цитираното в него определение по дело № 414/2002 г. на II г.о. на ВКС.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирани страни и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалвания отказ на СВ, съставът на въззивния съд е мотивирал извод, че споразумението, констатиращо нищожността на апортната вноска, извършена в капитала на “Врещица” АД, не съставлява нито договор за прехвърляне на права, нито отказ от права, тъй като в случая такива въобще не са възникнали в патримониума на акционерното дружество, поради което и не е акт, попадащ в хипотезата на чл.4 б.А ПВ или чл.4 б.Ж ПВ. Счел е, че за заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство /нищожен апорт на недвижими имоти/ е необходимо провеждането на иск по чл.537 вр. чл.604 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска, по следните съображения:
Отговорът на втория въпрос не се явява обуславящ за крайния извод на въззивния съд, тъй като в случая не се касае за разваляне, нито за “унищожаване” на правната връзка, а за нейното изначално невъзникване, каквото е правното естество на нищожността. От друга страна, именно към втория въпрос е относима цитираната съдебна практика, но тя важи за различен от настоящия казус /разрешава въпрос относно реда за разваляне на договори, подлежащи на вписване/. По въпроси първи и трети, свързани с нищожността на апортната вноска, не са налице допълнителните селективни предпоставки на чл.280 ГПК. Първо, частните жалбоподатели се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК в редакция, която е изменена към момента на подаване на жалбата, т.е. не е действаща и съдът не следва да я обсъжда. Основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация също не се доказват, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат само оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не се обосновава значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно указанията на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това първият въпрос е пряко относим към правилността на обжалваното определение по чл.281 т.3 ГПК, която се преценява едва при извод за наличие на предпоставките за достъп до касация, а последният въпрос не се явява обуславящ за решаващата правна воля на съда. В заключение следва също да се отбележи, че така формулираните въпроси не държат сметка за приложението на чл.73 ал.5 ТЗ. Според посочената норма вписванията в СВ относно апортни вноски с предмет – вещни права върху недвижими имоти, винаги следват съответните такива в ТР.
Предвид изложеното по-горе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение на ОС Монтана по ч.гр.д.№ 4/2019 г., обявено на 18.01.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: