О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.11.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 888 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. И. Т. от [населено място] против въззивно решение на Русенския окръжен съд № 234 от 20. 11. 2013 год., по възз. гр.д.№ 250/2013 год., с което е потвърдено решение на Русенския районен съд № 1191 от 28.06.2013 год., по гр.д.№ 441/2013 год. за уважаване на предявения от „П. Б. /БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца по договор за банков кредит № 120 – 442264/ 08.04.2008 год. срещу касатора, като ответник – солидарен длъжник, заедно с [фирма], [населено място], възлизащо на сумата 23 960.16 лв., просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2009 год., 80.35 лв.- наказателна лихва върху същата главница за периода 23.06.2009 год. – 28.07.2009 год.; 527.87 лв., представляваща просрочена лихва за същия период и 491.37 лв., направени деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 4665/2009 год. на Р..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е достатъчно, за да е настъпила уговорената с договора за банков кредит предсрочна изискуемост на целия кредит, за което волеизявление на кредитора, длъжникът следва да се счита за уведомен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право: 1. „ Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката кредитор по реда на чл.418 ГПК, във вр. с чл. 417, т.2 ГПК и чл.60,ал.2 ЗКИ?” и 2. „Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?”.
Като израз на визираното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е посочено определение № 309/13.10.2013 год., по т.д.№ 57/2012 год. на І т.о. на ВКС, с което поради констатирано от касационната инстанция противоречие в съдебната практика е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по тези правни въпроси.
Ответникът по касационната жалба „П. Б./ БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на изискуемите се предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК- основна и допълнителни, с оглед конкретните факти по делото и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, с които, според изложеното, е преодоляно съществуващото противоречие в практиката на съдилищата и с които Р. изцяло се е съобразил.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Русенският окръжен съд е приел, че в разглеждания случай са налице предпоставките на закона за трансформиране на предоставения по сключен с ищцовата Б. договор за банков кредит №120-442264/08. 04.2008 год. паричен заем общо от 35 000 лв. на ЕТ Т. И. Т., упражняващ търговска дейност под фирма „Т. Т.” в предсрочно изискуем. Изложени са съображения, че отнемане преимуществото на срока по процесния договор, изрично уговорено с договорните клаузи на чл.30 и чл.31 от същия право на кредитора, като всяко субективно право, подлежи на упражняване по едновластна преценка на неговия носител. Следователно при настъпване на юридическия факт на длъжниково неизпълнение заемодателят е този, който може да направи или не изрично волеизявление в тази насока. Последното, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, при отсъствие на предвидена от законодателя форма, може да стане и с искането за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, обективирано в депозирано от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение, поради което с входиране на заявлението по чл.417 ГПК на „П. Б./ БЪЛГАИЯ/” АД, [населено място] на 27. 07. 2009 год. в регистъра на Р. предсрочната изискуемост на целия предоставен на ответника ЕТ Т. банков кредит несъмнено е надлежно настъпила. Позовавайки се на установената в чл.15, ал.3 ТЗ солидарна отговорност, Р. е счел, че предхождащото я прехвърляне на предприятието на ЕТ на [фирма], [населено място] в случая е ирелевантно и не може да обоснове правен извод за отсъствие на основание за ангажиране отговорността на длъжника – кредитополучател. Същевременно обстоятелството, че физическото лице – ЕТ отговоря с цялото си имущество спрямо своите кредитори, според решаващия съд, е достатъчно, за да се приеме за ирелевантен за ангажиране договорната отговорност на Т. за пълния остатък от отпуснатия му банков кредит и фактът, че същият, след прехвърляне на търговското си предприятие, е заличен като ЕТ от съответния търговски регистър.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси, като обуславящия крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновават наличието на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Предвид задължителните постановки в т.18 от ТР № 4/ 2014 год. на ОСГТК на ВКС, с което твърдяното от касатора за съществуващо противоречие в практика на съдилищата по поставените правни въпроси е преодоляно, доказана по отношение на същите е и допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касация – селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Или изложеното позволява да се обобщи, че необходимостта от проверка за евентуално несъответствие на възприетото от Р. разрешение на поставените от касатора правни въпроси с цитираната по- горе задължителна практика на касационната инстанция налага допускане на исканото касационно обжалване.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 234 от 20.11.2013 год., по възз. гр.д.№ 250/ 2013 год., по касационната жалба на Т. И. Т. с вх.№ 14116 /21.12.2013 год..
УКАЗВА на касатора Т. И. Т., от [населено място], че в едноседмичен срок, считано от съобщението, следва да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 554.20 лв. / петстотин петдесет и четири лева и двадесет ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на държавна такса в указания срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: