3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр. София, 17.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2091 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на И. П. И. срещу определение от 24.02.2015 г. по ч.гр.д. №20 062/14 ГО ЧЖ-І състав на СГС , с което е постановено връщане, поради подаване след изтичане на законните срокове, на частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК издадено на 31.07.2012 г. по ч.гр.д. 35 900/2012 г., както и на възражение по чл.423 ал.1 ГПК срещу самата заповед.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение за връщане на частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК., както и на възражение по чл.423 ал.1 ГПК срещу самата заповед, съдебният състав се е позовал на обстоятелството, че съгласно съдържанието на удостоверение изх.№071111/15.12.2014 г. на ЧСИ Н. П. на 14.02.2013 г. на жалбоподателя И. е връчена покана за доброволно изпълнение по самото изпълнително дело, ведно с преписи от акта за изпълнение и на самата заповед по чл.417 ГПК. При това положение, според съда, съгласно чл.419 ал.1 ГПК, срокът за подаване на жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е изтекъл на 01.03.2013 година, на този за подаване на възражение по чл.423 ал.1 ГПК –на 15.03.2013 г., поради което към 05.09. 2014 г., когато са депозирани същите в съда, сроковете за това са били вече изтекли. По изложените съображения е постановено обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита същото за материално и процесуално незаконосъобразно по следните съображения:
Доказване на връчването на покана за доброволно изпълнение следва да става с представянето на самата покана в цялост, от която да е видно кога и кому е връчена–аргумент от чл. 3 т.1 от НАРЕДБА № 7 от 22 ноември 2008 Г. за утвърждаване на образците за книжа, свързани с връчването по ГПК. Следователно, няма как да се приеме за доказано самото връчване на поканата и заповедта по чл.417 ГПК само от съдържанието на удостоверението, издадено от самия ЧСИ , че е извършено от негова страна връчване на същата заповед като приложение към покана за доброволно изпълнение, без прилагане на самата покана в цялост, т.е. във форма , от която да се установява по категоричен начин самото връчване. С оглед изложеното изводите на съда в тази насока са неправилни и определението за връщане на частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК и на възражението по чл. 423 ГПК следва да се отмени, като делото да се върне на същия състав за разглеждане и произнасяне по същество, доколкото липсват каквито и да доказателства за подаване след срока на същите .
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 24.02.2015 г. по ч.гр.д. №20 062/14 ГО ЧЖ-І състав на СГС .
ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за разглеждане и произнасяне по същество.
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.