О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.д.№ 1913/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.”, [населено място] срещу въззивно решение № №№-4 от 21.03.2014 г. по в.гр.дело № 2328/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1459 от 23.08.2013 г. по гр.д.1082/2013 г. по описа на Бургаски районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решения № 1611 от 07.10.2013 г. и № 1870 от 07.11.2013 г. в частта, с което на основание чл.58 ЗК е отменено протоколно решение на общото събрание на кооперацията, проведено на 17.11.2012 г., в частта по по т.1-3 и т.5-7, като незаконосъобразни поради допуснати процедурни нарушения по свикване и провеждане на общото събрание, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за оставяне без разглеждане като просрочен поради подаването му след изтичане на срока по чл.58, ал. иск на Х. Д. Х. за отмяна на точка 4, с която е взето решение по т. 4.1 за освобождаване на С. К. П. като председател на ответната кооперация на основание чл.26а от ЗК и чл.30, т.2 от Устава на кооперацията, поради трайна обективна възможност да изпълнява задълженията си поради продължително отсъствие по болест, и по т.4.2 за избор на нов председател на ответната кооперация до изтичане на мандата на действащия управителен съвет.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в частта за отмяна на протоколно решение от 17.11.2012 г. на общото събрание на ответната кооперация по т.1-3 и т.5-7 от дневния ред е недопустимо, неправилно – поради нарушение на материалния закон (чл.15 ЗК), както и постановено при допуснати процесуални нарушения. Според ответника, решението е недопустимо, тъй като искът по чл.58 от ЗК е разгледан, независимо, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, както и че е постановено по нередовна искова молба, тъй като не са внесени дължимите държавни такси съобразно броя на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, като се позовава на задължителна практика на ВКС, както и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно правомощията на ВКС за конкретизиране на правните въпроси /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/ процесуалноправните въпроси са: 1./ Дали член – кооператор, който не е присъствал на ОС е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно изтичането на 14-дневния срок за предявяване на иска по чл.58, ал.1 ЗК от този момент ли тече или е достатъчно искът да бъде предявен в общия 3-месечен преклузивен срок; 2./ Релевантен ли е моментът на узнаване за едно от приетите от ОС решения за срока по чл.58, ал.2 ЗК за отмяна всички останали решения на общото събрание; 3/ Приложима ли е презумпцията на чл.7, ал.1 ЗТР към момента на узнаване на приети от ОС на кооперацията решения.
Ответниците Х. М. Х., Х. Д. Х. и С. К. П. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е образувано по предявен от Х. Х., Х. Х. и С. П. срещу Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.“ [населено място] иск по чл.58 ЗК за отмяна като незаконосъобразни на протоколните решения (общо 7) на общото събрание на ответната кооперация, проведено на 17.11.2012 г. с твърдения, че същото е свикано и проведено в нарушение на изискванията на закона и на Устава на кооперацията. Въведени са твърдения, че за проведеното на 17.11.2012 г. общо събрание са узнали случайно от друг член-кооператор на 08.02.2013 г.
При постановяване на обжалвания резултат въззивният съд приел за неоснователни възраженията на ответната кооперация, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасянето по нередовна искова молба. Изложени са съждения, че действително в случая се касае за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци и на всяко от атакуваните решения на ОС на кооперацията, представлява отделен иск. Първоинстанционният съд обаче се е произнесъл по всеки от предявените искове, а липсата на събрана държавна такса по исковете не представлява нередовност на исковата молба, която да доведе до недопустимост на решението, тъй като събиране на дължимата държавна такса може да се постанови и последващо от съда.
Допустимостта на обжалвания съдебен акт е обоснована и с частичната допустимост на предявените искове с оглед приетото за установено, че макар ищците Х. Х. и С. П. да са узнали още през м.декември 2012 г. за решенията по т.4.1 за освобождаване на ищеца П. от длъжността председател на кооперацията и по 4.2 – за избор на нов председател, липсата на доказателства по делото относно момента на узнаване за останалите взети решения на общото събрание на 17.11.2012 г. на ответната кооперация налагала извод, че исковете им за отмяна на решенията по т.1-3 и по т.5-7 от дневния ред са предявени в срока по чл.58, ал.1 ЗК. Счетени са за допустими исковете на ищцата Х. Х. за отмяна на всички решения на общото събрание на 17.11.2012 г. по съображения, че по делото не били събрани доказателства да е узнала за тези решения преди посочената от нея в исковата молба дата – 08.02.2013 г. След преценка на доказателствата е направен извод за допуснати нарушения по свикването и провеждането на заседанието на общото събранието, поради което решенията по т.1-3 и по т.5-7 от дневния ред са отменени, а решението на първоинстанционния съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът на Х. Х. за отмяна на протоколно решение по т. 4 от дневния ред за освобождаване на ищеца П. като председател на ответната кооперация е отменено, а делото върнато в тази му част на районния съд за произнасяне по този иск.
Настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са значими за изхода на делото. Те са относими към допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи и служебно. К. контрол следва да се допусне за проверка на съответствието на решението по първия въпрос с цитираното от касатора Решение № 7 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1130/2011 г., ТК, І т.о., а по втория и третия от въпросите – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика по тях.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №№-4 от 21.03.2014 г. по в.гр.дело № 2328/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00 лв. и да представи вносния документ, като му се съобщи, че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: