5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 28.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 849 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 888 от 01.06.2012 год., по т.д.№ 3962/2011 год., в частта му, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд: № 751/ 14. 07. 2011 год., по т.д.н. № 1074/2010 год. на СГС за отхвърляне молбата на настоящия касатор, като молител, основана на чл. 625 и сл.ТЗ, за обявяване неплатежоспособността и определяне началната и дата и за откриване на производство по несъстоятелност, на осн. чл.630, ал.1 ТЗ, за длъжника [фирма], както и за обявяване свръхзадължеността и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същото ТД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.608 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че вземането му за неустойка, независимо от изискуемостта му е ирелевантно за предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ, доколкото дължимата от длъжника, като продавач, престация по сключения помежду им предварителен договор за продажба на недвижим имот е за конкретни фактически и правни действия, а не за изискуемо парично задължение – една от императивно посочените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определените като значими за крайния изход на делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са – за възможността действително и изискуемо парично вземане за неустойка по търговска сделка, по която задължението е за извършване на правни и фактически действия, да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 608, ал.1 ТЗ и търговска сделка ли е предварителният договор за продажба, сключен от търговеца във вр. с дейността му по занятие.
Като израз на визираното противоречие в практиката на съдилищата по първия формулиран от жалбоподателя материалноправен въпрос са посочени: решение № 376/16.04.2009 год., по т.д.№ 2490/2008 год. на Софийски апелативен съд; решение на СГС от 16.11.2005 год., по т.д.№ 1191/2002 год. и решение на СГС от 29.10.2002 год., по гр.д.№ 1583/ 2002 год., което е цитирано като относимо и към твърдяното противоречиво разрешаване на втория въпрос на материалното право, наред с решение на Елховския районен съд № 45/04.05.2011 год., по гр.д.№ 573/2010 год.; решение на Хасковския окръжен съд от 24.07.2009 год., по гр.д.№ 139/2008 год.; решение № 890/26.11.2009 год., по гр.д.№ 3568/ 2009 год. на Сливенския районен съд и две определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд № 888 от 01.06.2012 год., по т.д.№ 3962/2011 год., но в частта му, с която е потвърдено решение № 463 от 04.05.2011 год., по т.д.н. № 1851/2010 год. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] иск, основан на чл.625 ТЗ, срещу [фирма] е останал и молителят [фирма], който го е обжалвал в тази му част, с оплакване за неправилност, поради допуснато нарушение на закона и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол касаторът [фирма] е обосновал с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК касаторът „К. 98”Е. е възразил по допускане касационната жалба на [фирма], гр. С. до разглеждане по същество, излагайки съображения, че първият от формулираните правни въпроси няма обуславящ за изхода на делото характер, а вторият, макар и да е релевантен за решаващите правни изводи на въззивния съд въобще не е разрешен с обжалваното решение.
Алтернативно с депозирания отговор са въведени и доводи срещу основателността на поддържаните от [фирма] касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба на касатора [фирма]:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е процесуално допустима- подадена е в срок, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт.
За да потвърди решението на СГС, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] въззивният съд е приел, че предмет на предварителния договор за продажба, сключен между страните на 20. 06.2009 год. е недвижим имот, който към деня на сключването му е бил в незавършен вид, което обстоятелство се установява от договорната клауза на т.3.2. Поради това, обстоятелството, че дължимата от продавача по същия престация е да прехвърли правото на собственост по предвидения в закона ред и да предаде описания в т.1.1 недвижим имот на купувача в срок до 30.12.2009 год., то задължението му е за фактически и правни действия, които същият не е изпълнил, а не за изискуемо парично задължение – една от императивно въведените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
Следователно, доколкото претенцията на молителя [фирма] е основана на изискуемостта на договорената в т.4.1. от процесния предварителен договор за продажба неустойка за забава при изпълнение задължението на продавача, а последната, като акцесорно задължение няма самостоятелно съществуване и следва съдбата на главното задължение, което обезпечава, то според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, неустойката в тази хипотеза не се явява основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, по арг. от чл.608, ал.1 ТЗ.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че релевантен за изхода на делото е единствено първият от формулираните от касатора материалноправени въпроси, всъщност относим към условията по чл.625 ТЗ , във вр. с чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност за длъжник по търговска сделка.
По отношение на същия е осъществено и основанието по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, на което касаторът се позовава. Според разрешението, възприето в решение на СГС от 16.11.2005 год., по т.д.№ 1191/2002 год., влязло в сила на 17.12.2005 год., съгласно извършено от СГС отбелязване върху приложения с касационната жалба препис, съществуването на изискуемо вземане за мораторна неустойка по търговска сделка, по която обезпеченото със същата основно задължение е за непарична престация, е основание за откриване на производство по несъстоятелност за последния, при наличие на останалите предпоставки на чл.608, ал.1 ТЗ.
Що се касае да втория материалноправен въпрос, поставен от касатора, то същият несъмнено е важен, но като ирелевантен за крайния правен резултат по делото, не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Потвърждавайки решението на първоинстанционния съд Софийски апелативен съд, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, е изградил свои собствени правни и фактически изводи, в които поставеният от касатора въпрос на материалното право, обсъден от СГС, не е бил предмет на разглеждане, а на касационен контрол подлежи единствено въззивния съдебен акт.
Останалите цитирани от жалбоподателя съдебни актове от категорията на определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, са въобще неотносими към селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно постановките в т.3 на ТР № 182010 год. на ОСГТК на ВКС. В останалите приложените решения на различни по степен съдилища, с които твърдяното противоречие в съдебната практика е обосновано, е разгледан въпроса за съществуващо и изискуемо вземане за неустойка по търговска сделка, като основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжник- търговец, но когато основното задължение е за парична престация, какъвто не е процесният случай.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]:
Касационната жалба на касатора [фирма] е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въпреки формалното наличие на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано след дадени на жалбоподателя указания по реда на чл.285, ал.1 ГПК, в което касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, последният не е изпълнил задължението си да посочи конкретен въпрос на процесуалното и/ или материално право, който обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд да е от значение за твърдяното точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно постановките в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за крайния правен резултат по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без въобще да се обсъжда соченото допълнително основание – някой от селективните критерии по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото в случая не се касае само до доуточняване или преформулиране на посочен неясно от касатора конкретен правен въпрос, то извън правомощията на касационната инстанция е сама да изведе същия от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК или от обстоятелствената част на касационната жалба, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса.
Всъщност по своето съдържание представеното изложение представлява отново мотивиране на поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които дори и да са евентуално основателни, не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, нито да обосноват допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на тъждественост между последните и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 888 от 01.06.2012 год., по т.д.№ 3962/2011 год., по касационната жалба на [фирма], гр. С., с вх. № 6007/15.07.2012 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], гр. С. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 125.00 лв./ сто двадесет и пет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания в рамките на определения законов срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 888 от 01.06.2012 год., по т.д.№ 3962/2011 год., по касационната жалба на „К. 98”Е. , [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: