2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.164
София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2154/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4436/16.07.2018 г., подадена от адвокат З. Т., в качеството му на особен представител на синдика на ЕЪР ЛОДЖИСТИКС ЛИМИТЕД ИНК., назначен за такъв с одобрението на Федералния съд по несъстоятелност за Северен окръг на щата Тексас, САЩ, срещу решение № 124 от 01.06.2018 г. по в.т.д. № 187/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5 от 19.01.2018 г. по т.д. № 730/2013 г. на Окръжен съд – Шумен за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД /н./ от търговския регистър, на основание чл.632, ал.4 ТЗ.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт, като се твърди, че въззивният съд не е разгледал исканията на синдика на „Еър Лоджистикс Лимитед, Инк. и въпросите, поставени от „Силвър Бийч” ЕАД. Счита за фактически и правно необосновано поставянето на изискване за предплащане на разноски в производството по несъстоятелност, което производство предварително определя за ирелевантно възстановяването на паричната маса, разпоредена в полза на трети лица. По този начин, основният въпрос – защо възстановяването на получените с ликвидацията на имуществото от масата на несъстоятелността 113 821 858 лв., следва да бъде извадено от обхвата на действие на несъстоятелността, а производството по несъстоятелност – моделирано по изкуствен начин в „несъстоятелност без имущество”, е останал неразрешен. Според касатора, подмяната на дължимата правосъдна дейност определя действията на въззивната инстанция като процесуално недопустими, съответно постановеното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържат се и оплаквания за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, поради недопустимо ограничаване на обхвата на действие на производството по несъстоятелност и недопустим отказ от правосъдна дейност, дължима по същество на предявените по делото искания. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е отклонил от указанията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като не е изпълнил задълженията си за извършване на служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение и проверка за спазването на повелителни правила, установени в защита на публичен интерес.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/, чрез процесуалния си пълномощник, в който се поддържат доводи за основателност на касационната жалба.
Надлежен писмен отговор е подаден и от „Силвър Бийч” ЕАД, чрез пълномощника си. Изложени са подробни съображения за допустимост и основателност на касационната жалба.
Синдикът на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел от фактическа страна следното:
По образуваното т.д. № 14/2011 г. по описа на ОС-Търговище е постановено решение № 16 от 03.05.2011 г. за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК]; Въз основа на подадена от синдика Г. К. молба от 12.12.2016 г. е постановено определение № 457/16.12.2016 г., с което на основание чл.632, ал.5 ТЗ, във вр. с чл.629б ТЗ кредиторите са поканени в едноседмичен срок да предплатят сумата 60 000 лв., необходима за покриване на бъдещи текущи разноски за производството по несъстоятелност; Дадени са указания за последиците от невнасяне на сумата, като определението е вписано по реда на чл.634в, ал.1 ТЗ; Кредиторите не са предплатили указаната сума за разноски; С решение № 5 от 16.01.2017 г. ОС-Шумен е спрял производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5, вр. с ал.1 ТЗ, при липса на постъпили жалби срещу него.
Въззивният съд е констатирал, че срокът по чл.632, ал.2 е изтекъл на 16.01.2018 г., като в рамките на този срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност. Предвид липсата на постъпила молба от длъжника или от кредитор за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, е изведен извод за наличие на предвиденото в чл.632, ал.4 ТЗ основание за прекратяване на производството и за постановяване заличаването на длъжника от търговския регистър.
Съдебният състав на АС-Варна не е преценявал по същество доводите в сезиращите го въззивни жалби – относно наличието на парични вземания на масата на несъстоятелността, по съображения за тяхната относимост към предходни фази на производството по несъстоятелност, приключили с влезли в сила съдебни актове.
С оглед решаващите изводи на въззивната инстанция за наличие на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ, не би могло да се приеме, че са налице данни за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение. Във връзка с това самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, въведено изрично в чл.280, ал.2, пр.2 ГПК / ДВ бр.86 от 2017 г./, е необходимо касаторът да е посочил конкретно нарушение на процесуални норми, свързани с изискванията за допустимост на съдебния акт, както и да твърди, че това нарушение е допуснато от съда при постановяване на решението по конкретното дело. В селективната фаза на процеса ВКС дължи преценка на твърденията на касатора в посочения смисъл и само ако достигне до извод, че те обуславят вероятност за недопустимост на обжалваното решение, следва да се премине към следващия стадий – за произнасяне по основателността на жалбата, съответно за преценка дали е допуснато такова нарушение, обуславящо поддържания в жалбата порок на съдебния акт. В случая касаторът не твърди релевантни към производството по чл.632, ал.4 ТЗ нарушения, обусловили поддържаната от него недопустимост на решението, а обективираните в жалбата и в изложението към нея доводи са пряко относими към предходни съдебни актове на съда по несъстоятелността и към действия на синдика на дружеството – длъжник, които обаче са извън обхвата на настоящото дело, както законосъобразно е преценил въззивният съд.
Предвид горното, искането за допускане на касация на поддържаното селективно основание следва да се прецени като неоснователно. Поради това Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 124 от 01.06.2018 г. по в.т.д. № 187/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: