5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№524
София, 12.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2639/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. В. от [населено място] против въззивно решение № 292 от 20.03.2014 г. по в.т.д.№ 161/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5425/02.12.2013 г. по гр.д. № 6067/2013 г. на Варненски районен съд, с което е прието за установено, че К. А. В. дължи на [фирма] [населено място] сумата 12 056.46 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението 30.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 205.97 лв. – редовна лихва за периода 24.07.2012 г. – 29.11.2012 г., сумата 4 45.55 лв., представляваща санкционираща лихва за периода 30.03.2012 г. – 29.11.2012 г., сумата от 110 лв., представляваща заемна такса до 29.11.2012 г., всички дължими по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 18.01.2008 г. с [фирма], които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.02.2013 г., сумата от 276.36 лв. държавна такса и 526.36 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 10099/12.12.2012 г. по ч.гр.д. № 17867/2012 г. на В., на основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
В касационната жалба са въведени касационни доводи по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, обосновано с твърдения, че въззивното решение е недопустимо с оглед установената по делото липса на активна материална легитимация на ищеца. При условията на евентуалност се поддържат и доводи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.99 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения и необснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по материалноправния въпрос от кого следва да изхожда съобщението до длъжника, за да настъпи действието на цесията, въззивното решение е постановено в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 123 т 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. – основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, което се поддържа и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и възражения на страните поради противоречието на даденото от въззивния съд разрешение с ППВС № 1/53 г. – т.3; ППВС № 7/65 г. – т.4 и ППВС № 1/85 г. – т.19, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното пред него решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск по чл.422 ГПК, въззивната инстанция приела за неоснователно възражението му, че първоинстанционният съд е разгледал недопустим иск поради предявяването му от лице, което не е материалноправно легитимирано, като е счел, че доводите на ответника за валидността на извършеното уведомяване по чл. 99 ал.3 от ЗЗД имат изцяло и единствено значение по същество на спора, а не по неговата допустимост.
Прието е от фактическа страна, че ответникът, сега касатор е встъпил във валидни правоотношения по договор за Кредит за текущо потребление от 18.01.2008 г. с [фирма], за сумата от 16 000 лв., като в хипотеза на настъпила предсрочна изискуемост банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 17867/2012 година на В.. След нейното издаване кредиторът [фирма] е сключил договор за цесия с ищеца [фирма], по силата на който е прехвърлила вземания, посочени в приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора срещу покупна цена, в който фигурира и вземането спрямо ответника-длъжник, като същото е индивидуализирано по основание, размер, натрупан дълг и цена на прехвърлянето.
Възражението на ответника за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска поради отсъствие на валидно уведомяване от страна на цедента, чието е задължението за това е счетено за неоснователно. Изложено е, че съгласно чл. 99 ал.3 и 4 ЗЗД за консолидиране фактическият състав по прехвърляне на вземането, цесията следва да бъде съобщена на длъжника. Преди съобщаването последният ако изпълни към цедента – счита се, че се е освободил от дълга. Следователно правната последица на съобщаването до длъжника е в това той да се уведоми спрямо кое лице е задължен от този момент. Изискването да се извърши уведомяването от цедента не препятства прехвърлителят да натовари чрез упълномощителна сделка друго лице с тези задължения, включително това да е и цесионера, тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо. Освен това възражението на длъжника за ненадлежно уведомяване има значение само ако е съединено с възражение за изпълнение към стария кредитор. В настоящия случай изпълнение отсъства. Уведомяването от цесионера е надлежно – така пълномощно л. 21 по делото на В., уведомително писмо по чл. 99 ал.3 ЗЗД изх. № 40/09.04.2013 година – л. 30 по делото на В. и известие обратна разписка, получено от адресата, в която изрично е описан изпратеният документ /горепосоченото уведомление/. В контекста на изложеното възраженията на въззивника за ненадлежно уведомяване не намират опора в закона и се опровергават от събрания доказателствен материал. Както е действителен договорът за цесия, така е надлежно съобщено на ответника кому следва да престира. Както съдът посочи по-горе длъжникът не е изпълнил, поради което и сумите за главница, лихви и такси, предмет на установителната претенция са доказани по основание и размер в цялост.
Д. на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователен. Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в исковата молба.
Настоящият състав приема, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преценени, мотивите на въззивното решение позволяват да се приеме, че поставения от касатора въпрос за действието на цесията, чието проявление законът свързва със съобщаването й на длъжника ( чл.99, ал.4 ЗЗД) отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото по него разрешение е обусловило извода на съда за основателност на предявения иск по чл.422 ГПК.
Въпросът за действието на цесията е разрешен в ТР № 142-7 от 11.ХІ.1954 г., ОСГК на Върховен съд, както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, II т.о., в които е прието, че прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника след като същият бъде уведомен от стария кредитор /цесионера/ и че извършеното от новия кредитор съобщаване на цесията е ирелевантно. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение със задължителната съдебна практика.
К. е освободен от заплащане на държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 292 от 20.03.2014 г. по в.т.д.№ 161/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: