О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.25
гр. София,12.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№686 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. С. срещу решение №18231 от 12.11.2014 г. по в.т.д.№15 315/2013 г. на СГС. С обжалваното решение е обезсилено решение №9396 от 15.07.2013 г. по гр.д.№10970/2012 г. на СРС, с което са признати за нищожни по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от Н. Е. С. срещу [фирма], клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот НL41961 от 15.09.2008 г., отхвърлени са исковете за признаване на нищожни на клаузите на чл.3, ал.1 и чл.23 от същия договор, както и клаузите по чл.2, ал.2, чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, чл.4, ал.2, пр.2, чл.6, чл.8, изр.2 и чл.10 от Допълнително споразумение от 21.07.2010 г., уважен е частично иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че в случая разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е неприложима, а въззивният съд не се е произнесъл с определение по чл.70 от ГПК относно определената от него цена на исковете. Навеждат се доводи, че начинът на определяне на цената на иска от съда, на база бъдещи несигурни събития, освен, че не се съдържа в ГПК, създава измислени пречки за защита правата на потребителите. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение, като в касационната жалба се съдържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО по следните въпроси: 1. Следва ли при определяне цената на иска националният съд да се произнесе с изричен диспозитив, когато определената цена на иска надвишава значително посочената цена на иска от ищеца и изменя родовата подсъдност и представлява ли това значително нарушение на процесуалните правила. 2. Когато кредит е обявен за предсрочно изискуем, години по-рано преди изтичане срока на договора, намират ли се страните по договора в облигационно правоотношение и следва ли това да бъде взето предвид при постановяване на решението. 3. Следва ли второинстанционният съд при определяне на допълнителна държавна такса за довнасяне по сметка на първоинстанционния, да се произнесе с изрично определение за определяне цената на иска и липсата на изричен акт в този смисъл представлява ли процесуално нарушение, когато е отнета възможността на ищеца да оспори определената в мотивите на даден акт цена. 4. При предявени искове за обявяване на нищожни клаузи от договор за кредит следва ли да се определя цена на иска или същите са неоценяеми. 5. Иск за обявяване на нищожни клаузи от потребителски договор води ли до унищожаване или разваляне на самия договор. 6. Исковете за обявяване на нищожни клаузи от потребителски договор оценяеми или неоценяеми са и това може ли да се изведе по тълкувателен път, съответно как се определя държавната такса – като за неоценяеми или за оценяеми искове. 7. Следва ли съдът служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза по смисъла на чл.3, §1 от Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и обвързваща ли е тя за потребителя. 8 Следва ли да се тълкува чл.6, §1 от Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителя и за това не е необходимо той предварително да е оспорил успешно такава клауза. 9 Следва ли да се заплаща държавна такса при оспорване на неравноправна клауза по смисъл на чл.3, §1 от Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори при положение, че съдът следва да следи служебно за такива и да не обвързва потребителя с тях
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, първият от които, както и въпроси от пети до тринадесети включително, се свеждат до въпроса, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: Оценяем или неоценяем е искът за установяване на нищожността на отделни части от договор. 2. При определяне цена на иска от съда, следва ли същият да се произнесе с изричен диспозитив съгласно чл.70, ал.1 от ГПК, когато определената цена на иска надвишава значително посочената цена на иска от ищеца и изменя родовата подсъдност и представлява ли това значително нарушение на съдопроизводствените правила. 3. След като кредитът е обявен за предсрочно изискуем години по-рано преди изтичане на срока му, намират ли се страните по договора в облигационно правоотношение и следва ли това да бъде взето предвид при постановяване на решението. 4. Следва ли второинстанционният съд при определяне на допълнителна държавна такса за довнасяне по сметка на първоинстанционния, да се произнесе с изрично определение за определяне цената на иска и липсата на изричен акт в този смисъл представлява ли процесуално нарушение, когато е отнета възможността на ищеца да оспори определената в мотивите на даден акт цена. По отношение на поставените въпроси се поддържа наличието на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата и искането за отправяне на преюдициално запитване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от Н. Е. С. срещу [фирма] искове за установяване нищожността на клаузите по чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за кредит са оценяеми, като цената им е разликата между сбора на анюитетните вноски, определими съобразно лихвения процент на банката към датата на сключване на договора и сбора на анюитетните вноски, определени от банката в приложение на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора, за срока на действието му, следващ исковата молба. В този смисъл и тъй като цената на исковете за нищожност на тези разпоредби, определена по визирания механизъм, надвишава сумата от 25 000 лв. и обосновава родова подсъдност на исковете пред СГС, въззивният съд е обезсилил изцяло решението на СРС, вкл. и в частта по иска по чл.55 от ЗЗД, поради обусловеността му от изхода на исковете по чл.26 от ЗЗД.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне по втори, трети и четвърти от посочените в изложението въпроси, тъй като същите не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото.
Настоящият състав намира обаче, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса оценяем или неоценяем е искът за установяване на нищожността на отделни части от договор. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е обусловило направения в решението извод за нарушена от първоинстанционния съд родова подсъдност, довело е до обезсилване на обжалвания пред въззивния съд акт на СРС и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, обективирана в определение №449 от 29.07.2015 г. по т.д.№1596/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. В цитирания акт се приема, че хипотезата на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 от ГПК не може да бъде приложена по аналогия при прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор, когато не се оспорва правната връзка, респективно основанието на дължимата към кредитора престация, дори когато редактираната или отпадаща като последица от уважаване на иска клауза въздейства върху размера на вземането на кредитора – т.е. когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина на определяне на вземането или други елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване на нищожността на тази клауза е неоценяем.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитирания акт на ВКС и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Неоснователно се явява искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. По отношение на въпроси от първи до шести вкл., не е налице хипотезата на чл.628 от ГПК, тъй като с тях не се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, а на националното законодателство, като допълнителен аргумент по отношение на въпроси първи, втори и трети, е тяхната ирелевантност за правилното решаване на делото. Ирелевантни по същите причини са и седми и осми въпроси, а и отговорите на същите ясно и недвусмислено произтичат от предишни решения на Съда на европейските общности /вкл. и от приложеното към касационната жалба решение на Съда, четвърти състав от 04.06.2009 г. по дело С-243/08, Pannon GSM Zrt. срещу Erzsebet Sustikne Gyorfi/ и на основание чл.629, ал.3 от ГПК, преюдициално запитване по тях не следва да бъде отправяно. С поставянето на деветия от въпросите, касаторът иска Съдът на ЕО да извърши преценка на съответствието на българските разпоредби относно дължимите държавни такси при предявяване на иск с Директива 93/13/Е.. Съгласно чл.1, §1 от визираната директива, същата има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител. Ето защо тя се отнася само до съдържащи се в договори клаузи, но не и до дължимите държавни такси съгласно националното законодателство, респективно преюдициално запитване не следва да бъде отправено и по този въпрос /в този смисъл Определение на Съда (пети състав) от 8 ноември 2012 година по дело C-433/11 (SKP k.s. срещу Kveta Polho?ov?/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №18231 от 12.11.2014 г. по в.т.д.№15 315/2013 г. на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Е. С. за отправяне на преюдициално запитване.
УКАЗВА на Н. Е. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 329.60 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.