4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.323
С..15.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1299/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 125 от 24.03.2017 г. по в.ч.гр.д. № 955/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърден отказ № 10722 от 18.11.2016 г. на Служба по вписванията [населено място], обективиран в определение от 18.11.2016 г. на съдията по вписванията, с който е отказано вписване промяна на кредитора [фирма], в качеството му на правоприемник на „А. Б. – клон България” К., въз основа на удостоверения № 20160630101441/30.06.2016 г. и № 20160630101443 на Агенцията по вписванията за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие по сключен договор между праводателя „А. Б. – клон България” и [фирма].
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ, вр. с чл.2 и чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията, без да тълкува този текст систематически с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да вземе предвид сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Счита за приложима съдебната практика, в която се приема за безспорно, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър. По съображения в жалбата се претендира да се отмени определението на Окръжен съд – Велико Търново и потвърдения отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Велико Търново, като се разпореди вписване по партидата на съответния длъжник/имот към 173 броя ипотеки, подробно индивидуализирани в подадената молба с общ рег. № 10722 от 18.11.2016 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване договорът за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по см. на чл. 4, б.”и” от ПВ /понастоящем б.”л”/ и 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД. По въпросите се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с позоваване на приложените съдебни актове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Велико Търново, съдебният състав на Окръжен съд – Велико Търново е съобразил, че в случая се иска вписване не на договора за продажба на търговско предприятие, а на издадените от търговския регистър удостоверения за вписване на извършено прехвърляне на търговското предприятие. Изложени са подробни правни съображения за прехвърлените вземания, включени в съвкупността на прехвърленото предприятие, както и за реда за тяхното вписване, който не е този по чл.16, ал.4 ТЗ. Зачитайки цитираната в определението задължителна практика на ВКС, решаващият съд е извел извод, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на предприятието, а не издадените от ТР удостоверения по чл.16, ал.1 ТЗ, както и, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, представляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени.
Съобразявайки предвиденият специален начин за вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, въззивният съд е счел за неприложима по аналогия разпоредбата на чл.263и, ал.6 ТЗ, с подробни мотиви в подкрепа на този извод.
Настоящият касационен състав намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По релевантните за изхода на частното производство въпроси под № 1/ макар и неточно формулиран, с оглед на договора за прехвърляне на търговско предприятие, а не с оглед удостоверението от ТР за вписването по чл.16 ТЗ/ и под № 3 е налице задължителна практика на ВКС, постановена по идентичен казус – определение по ч.т.д. № 163/2017 г., І т.о., на което се е позовал и Окръжен съд – В.Т.. Изразеното в това определение становище е в смисъл, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В тълкувателната част на определението е посочено, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са нормативно посочени, като процесните удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника не са сред тях. Доколкото обуславящите изводи на Окръжен съд – Велико Търново напълно съответстват на задължителната практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, липсва основание за допускане на касационно разглеждане на делото по обуславящите въпроси. При наличие на цитираната практика на ВКС, с която е преодоляно противоречивото разрешаване на посочените правни въпроси, не следва да се преценява доколко е налице поддържаното от касатора допълнително селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният въпрос под № 2 е изцяло релевантен към правилността на атакуваното определение, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 125 от 24.03.2017 г. по в.ч.гр.д. № 955/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: