О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 412
гр. София, 27.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3131 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД срещу решение №562 от 12.07.2018 г. по т.д.№509/2018 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №51 от 08.01.2018 г. по гр.д.№10420/2017 г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД срещу Е. Н. К. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Е. Н. К. дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по заповед за изпълнение на парично задължение №3995/08.06.2017 г., издадена по ч.гр.д.№7413/2017 г. на РС Варна, сумата от 25 000 лв., представляваща частичен размер на непогасено задължение по Договор за потребителски кредит №1656364, целият в размер на 48 336.64 лв., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е. Н. К., прехвърлено в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли съдът при предявен иск по чл.422 от ГПК служебно да установи дължимостта на вноските по договор за потребителски кредит, за които е настъпила падежната дата, макар и да не е била обявена предсрочната изискуемост. 2. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит, сключен с финансова институция. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК. 3. От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с клауза кредитът на стане по преценка на кредитора изцяло или частично предсрочно изискуемост при допуснато просрочие на погасителна вноска – от изпадане на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената анюитетна вноска на нейния падеж или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или от упражняване на правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. 4. Изискуемо ли е, в хипотезата на иск по чл.422 от ГПК, вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че цялата сума става предсрочно изискуема при неплащане на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция. Спрямо първите два въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, спрямо третия от въпросите – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо последния – че е решен в противоречие с решение №12 от 02.10.2012 г. на КС по к.д.№4/2012 г.
Ответникът по касация – Е. Н. К. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, подписано с особено мнение от член на съдебния състав, въззивният съд е приел, че ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД има вземане срещу Е. Н. К., произтичащо от договор за потребителски кредит №1656364, което вземане му е прехвърлено от предишния кредитор „УниКредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 26.09.2016 г. и е било в размер общо на 48336.64 лв. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за това, че предишният или новият кредитор са уведомили ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за потребителски кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7413/2017 г. по описа на РС Варна. Позовавайки се на т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е счел, че предсрочната изискуемост настъпва не от момента на реализирането на предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за това, а от момента, в който кредиторът реши да се възползва от правото си и уведоми длъжника за това. Изразил е становище, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредитът за предсрочно изискуем, дори да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не му се връчва, а връчването на заповедта за изпълнение не е могло да породи последиците на редовно уведомяване за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като заповедта не съдържа изявление на кредитора за това. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че уговорените месечни погасителни вноски включват както част от главницата, така и част от уговореното възнаграждение за кредитора /договорни възнаградителни лихви/, при липсата на твърдения от страна на заявителя – ищец за размера на падежиралата част от главницата към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е достигнал до извод, че не би могло в исковото производство по чл.422 от ГПК да се установява съществуването на такова вземане – с установителния иск по чл.422 от ГПК дължимостта на вземането се установява към минал момент /момента на подаване на заявлението/, а предвид ненастъпване на последиците от предсрочната изискуемост вземането не е възникнало в претендирания размер и искът следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изложените от съда мотиви, посочените в изложението правни въпроси са обусловили правната воля на съда, като касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато по втория от въпросите /отговорът на който съдържа и отговор на първи въпрос/ в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в ТР №8 от 02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроси трети и четвърти касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с цитираното в изложението решение на КС, а е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №200 от 18.01.2019 г. по т.д.№665/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение №3 от 17.04.2019 г. по т.д.№1831/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №562 от 12.07.2018 г. по т.д.№509/2018 г. на ОС Варна.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.