О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 29.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1177 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на У.–И. М. от [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 283 от 28.12.2017 г., по в.т.д.№ 282 /2017 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 78 от 03.05.2017 г., по т.д.№ 135 /2015 г. в неговата отхвърлителна част са уважени предявените от ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] срещу касатора, обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД и за следните суми: 74 545.95 евро – главница по договор за банков кредит № HL 35540 от 31.03.2008 г. за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.08.205г. до окончателното и изплащане; 27 874.67 евро- дължима към датата на исковата молба договорна лихва по договора за банков кредит и 88.44 евро – дължими към датата на исковата молба такси по същия договор за банков кредит, като с оглед изхода на делото е извършена компенсация на деловодните разноски на страните.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.”Следва ли съдът да зачете и без откриване на производство по оспорване, че е налице редовно връчване на нотариално уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор, ако очевидно от самото удостоверяване на датата на представяне на документа за връчване и определената дата на връчване на отсъстващ по чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК/предходна редакция/ е минало по- малко от месец?”; 2.”Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит , ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?”; 3.”Действително ли е споразумение сключено от пълномощник с лице,което се различава от посоченото от упълномощителя конкретно и е друго? Ограничени ли са в този случай правата на пълномощника по отношение кръга на лицата, с които да преговаря от името на упълномощения?”;4.”Може ли цесионерът, закупил вземане на банкова институция да претендира заплащане на възнаградителна лихва, включваща като елемент променливия базов лихвен процент, определян от органите на Банката, след като Банката няма задължение да уведомява длъжника на цесионера за взетите от нея решения за БЛП за едностранното увеличение на БЛП за нейните потребители. Води ли това до неопределяемост на размера на възнаградителната лихва и липса на неточно изпълнение от страна на длъжника към новия кредитор, вследствие на което размерът на задължението следва да се определи по правилата на първоначалния договор?”
Задължителна практика на ВКС, илюстрираща твърдяното противоречие не е посочена.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, позовавайки се бланкетно на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Изразява и несъгласие с въведените касационни основания, считайки ги за неосъществени.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.430 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените суми, въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че между ищцовата банка, като кредитодател и У.–И. М., в качеството и на кредитополучател, е сключен валиден договор за банков кредит, по силата на който на последната е предоставена целево сумата 76 930 евро, срещу поето задължение за връщането и при изрично уговорени между съконтрахентите условия и срокове, което същата не е изпълнила.
Позовавайки се на сключените последователно на 12.06.2008 г. и на 05.03.2014 г. две валидни цесии – първият с цедент Банката- кредитор и цесионер „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД, а вторият с цедент „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД и цесионер ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, изрично съобщени на длъжника и на предхождащите последния договор за цесия допълнителни споразумения към договора за кредит между „Бългериън Ритейл Сървисиз”АД и длъжника на 20. 07. 2010 г., на 26.01.2011 г. и на 31.05.2012 г., въззивният съд е приел, че общият размер на дължимите от ответницата суми, формиран от просрочени към 08.04.2015 г. главници, договорни лихви по просрочени към същата дата месечни вноски, лихви по просрочени главници към датата на исковата молба – 26.06.2018 г. и такси, възлиза общо на 111 724.79 евро и е предсрочно изискуем. Съобразявайки характера на предявения главен иск, основан на чл.430 ТЗ въззивният съд е счел, че дори и предсрочната изискуемост да не е била редовно обявена на длъжника преди образуване на делото, то с получаване на препис от исковата молба от страна на последния, като ответник, предсрочната изискуемост надлежно е настъпила.
При обосноваване общия размер на дължимите суми въззивният съд е взел предвид заключението на изслушаната в хода на процеса съдебно- счетоводна експертиза и начина на неговото формиране-чрез увеличаване на паричното задължение в резултат на капитализиране дължимите лихви. Посочил е, че доколкото договорната клауза в процесните допълнителни споразумения, по силата на която се увеличава размера на дълга с просрочената лихва и прибавена към главницата на задължението, върху нея отново се начисляват договорни и наказателни лихви е не само индивидуално уговорена между страните, но самите допълнителни споразумения са договорени индивидуално, то тази договорна клауза не е неравноправна и не подлежи на прогласяване за нищожна, както се поддържа от ответника. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е посочена и липсата на установена от законодателя забрана за договаряне на капитализирана лихва по договор за банков кредит.
Позовавйки се на обема на учредената от М. представителна власт, като неоснователно е преценено и другото защитно възражение на ответника М. за нищожност на допълнителното споразумение от 31.05.2012 г., подписано от пълномощника и Д. П.. Аргументите са, че по силата на даденото пълномощно на Д. П. са предоставени права за предоговаряне условията на процесния банков кредит и това от своя страна изключва валидността на същото да е обусловена от конкретното указано от упълномощителя лице, с което упълномощеният да води преговорите.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че формулираният материалноправен въпрос: ”Действително ли е споразумение сключено от пълномощник с лице,което се различава от посоченото от упълномощителя конкретно и е друго? Ограничени ли са в този случай правата на пълномощника по отношение кръга на лицата, с които да преговаря от името на упълномощения?”, като обусловил решаващата правна воля на въззивния съд и чрез нея крайния правен резултат по делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Основателно е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните разяснения в ТР № 5/14 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС обемът и ограниченията на учредената на пълномощника представителна власт за разпореждане се определя изцяло от проявената за това воля на упълномощителя, особено в хипотезата на специалното, конкретно упълномощаване. В същия см. е и формирана по реда на чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия съдебен състав, казуална практика на касационната инстанция – решение № 162 от 02.11.2018 г., по гр.д.№ 211/2018 г. на ІІІ г.о.
Следователно възприетото в различен смисъл разрешение в обжалвания съдебен акт налага извършването на проверка за съответствието му със задължителната практика на ВКС, поради което искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
На касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство. Изчислена въз основа на обжалваемия интерес от общо 102 507.06 евро, с левова равностойност 200 401.30 лв., съобразно правилото на чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата от касатора държавна такса възлиза на сумата 4009.72 лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 283 от 28.12.2017 г., по в.т.д.№ 282/2017 г., в частта му, предмет на касационната жалба на У.–И. М. от [населено място] с вх.№ 1133/16.02.2018 г./п.к. 15.02. 2018 г./
УКАЗВА на касатора У.–И. М. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 4009.72 лв./ четири хиляди и девет лева и седемдесет и две ст./, като в същия срок представи и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ УВЕДОМИ касатора, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на определената държавна такса в указания от съда срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседение с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: