3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№555
гр. София, 03.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 25.09., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3170/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ФРЕЙМ”ЕООД-гр.Габрово ЕИК:[ЕИК] срещу решение № 153 от 09.07.2018 г., постановено по в.гр.д. №194/2018 г. по описа на АС-Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение №12 от 29.01.2018 г.., постановено по гр.д. № 45/2017 г. на ОС- Габрово, с което е обявен за недействителен спрямо държавата на основание чл.216 ал.1,т.4 ДОПК сключеният между касатора и „Вилимира-М”ЕООД ЕИК[ЕИК] договор за продажба на недвижим имот/нот.акт № 674, том втори, рег .№ 4989, н.д. № 334/16.10.2015 г. на нотариус № 299 на НК/, както и в съответната част за присъдените разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна Държавата чрез ТД на НАП-гр. Габрово не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
На 05.10.2015 година на ответника по иска по чл.216 т.4 ДОПК „ВИЛИМИРА-М” ЕООД е връчена издадената на 29.09.2015 г. от органа по приходите към НАП заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ за задължения по ДДС за периода: 01.01.2010 г. – 31.08.2015 г.. Връчването на длъжника „ВИЛИМИРА-М” ЕООД е станало на 05.10.2015 г. на надлежно посочения с писмо-уведомление до ТД на НАП В.Търново изх.№02/10.03.2010 г. от страна на самото дружество електронен адрес. На 16.10.2015 г. горепосоченото дружество продава на втория ответник-касатора „ФРЕЙМ”ЕООД-гр.Габрово правото на собственост върху единствено притежавания от него недвижим имот за сумата от 42 500 лева, при данъчна оценка на имота- 42 322,60 лева. Реалната стойност на продадения недвижим имот възлиза на 177 500 евро.
Въз основа на така изложените факти, съдебният състав е направил извод, че е изпълнен фактическият състав на нормата в разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК: отчуждителят на имота е длъжник по публично задължение към държавата в размер на 343 009,08 лева-издаден ревизионен акт на 03.05.2016 г., същият се е разпоредил със свое имущество след получаване на заповедта за възлагане на ревизията с намерение да увреди публичния взискател. Намерението е счетено за доказано, с оглед уговорената цена в размер, близък до данъчната оценка и много по-нисък в сравнение с реалната пазарна цена, както и че имотът е единствено имущество на длъжника.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. Относно редовността и доказаността на връчването на изпълнителен титул в полза на държавата и чия е доказателствената тежест за това
2. Допустимо ли е производството по иск по чл.216 ал.1,т.4 ГПК при липса на влязъл в сила изпълнителен титул в полза на държавата, който да установява нейно ликвидно и изискуемо вземане.
При преценка обуславящия характер на така формулираните въпроси по отношение на произнасянето на въззивния състав по същество на конкретния спор следва да се вземе в предвид липсата на такъв. Съдебният състав се е произнесъл по фактическия състав в хипотезиса на нормата в разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК , позовавайки се на връчването на заповедта за възлагане на ревизия преди сключване на разпоредителната сделка, като един от елементите на сложния фактически състав на тази норма. Този фактически състав не включва като елемент и наличие на влязъл в сила изпълнителен титул в полза на държавата. Следователно липсата на последния не би довела до недопустимост или неоснователност на иска по чл.216 ал.1,т.4 ДОПК, а до липса на изпълняемо право като основание за изпълнение върху имота, предмет на отменителния иск по ДОПК.
От изложеното следва, че формулираните от касатора въпроси са извън предмета на спора и произнасянето на съда по него. Необуславящият за изхода на спора характер на формулираните въпроси е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване-т.1 от ТР №1/2009 на ОСГТК от 19.02.2010 г..
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 09.07.2018 г., постановено по в.гр.д. №194/2018 г. по описа на АС-Велико Търново. № 153 от 09.07.2018 г., постановено по в.гр.д. №194/2018 г. по описа на АС-Велико Търново
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.