5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 779/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р. И., срещу решение № 595 от 21.10.2014 г. по в.т.д. № 1052/2014 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 209/23.05.2014 г. по т.д. № 410/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане, на основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД, на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 56 983.65 лв. представляваща неизплатена главница за извършени СМР по договор за строителство от 31.10.2007 г., за което са издадени фактури № 451/10.10.2008 г. и 474/20.12.2008 г. и въз основа на споразумение от 22.06.2010 г., ведно със законната лихва от 07.06.2013 г. и сумата 31 527.97 лв. – мораторна лихва.
В жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е извършил пълна преценка на доказателствата по спора във връзка с легитимацията на ищеца, както и във връзка с приемането на изпълнените СМР, а от друга страна необосновано не е приспаднат получен от изпълнителя аванс в размер на 50 000 лева. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното въззивно решение, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1 . Налице ли е било фактическо приемане на изпълнените от дружеството – ищец СМР по процесния договор за строителство от страна на [фирма], след като страната, която е поръчала извършването на СМР не е подписала актове – образци 19, не е одобрила и приела СМР по двустранен протокол между строителя и инвеститора, както и може ли да се счита, че извършената работа /СМР/ са приети, ако е имало подписана данъчна фактура, в която са записани само извършените СМР по актове-образци 19 с определени номера за този обект, без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол за приемане на СМР на обекта, както и ако не е имало осчетоводяване на тази фактура в ответното дружество, може ли тя да служи като доказателство по делото за приети СМР без забележки от инвеститора; 2. Може ли осчетоводяването на претендирани суми за СМР да се извършват само от едно дружество, при условие, че и друго търговско дружество е страна по договора за строителство, но същото няма претенции за неразплатено строителство; 3. Може ли дружество, за което се доказва и установява, че е неизправна страна по договора за строителство, да черпи права от своето неизпълнение и това следва ли да намери отражение върху мотивите и диспозитива на решението на съда и 4. При наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, които са довели до нарушаване на правата на защита на страната, както и са довели до неправилни и необосновани изводи, следва ли касационната инстанция да допуска касационно обжалване, ако не са налице други основания за допускане на касационно обжалване и дали констатирането на такива нарушения са самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, ако това би могло да бъде основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. на това дело”. По всички въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. Б., оспорва искането за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество поддържа неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на валиден договор за строителство от 31.10.2007 г., по който ответното дружество е възложител, а ищецът – изпълнител. Отчетено е, че страна по договора, в качеството му на изпълнител е и трето, неучастващо в делото дружество – [фирма], [населено място], но предвид разпределението на работата между членовете на консорциума и предвид основанието, на което се претендира исковата сума – споразумение от 22.06.2010 г., подписано само от страните по настоящото дело, възражението на ответника, свързано с участието на [фирма] в договора е прието за неоснователно.
Относно приемането на работата решаващият съдебен състав е преценил двустранно подписаните фактури, които са надлежно осчетоводени от дружествата – страни в процеса, включени в справки-декларации по ДДС, частичното плащане по фактурите, както и признанието на задължението, предмет на иска, обективирано в споразумение от 22.06.2010 г.
Като неоснователно е преценено възражението за неосъществено приспадане на авансово платени суми в размер на 50 000 лева, предвид заключението на счетоводната експертиза, изготвена след проверка в счетоводствата на двете дружества.
В мотивите към въззивното решение е констатирано, че поради липса на своевременно направено от ответника възражение за погасяване по давност на мораторната лихва, не съществува задължение на съда да се произнася по този въпрос.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, относими към доказване изпълнението по договора за изработка и приемането на работата от възложителя, безспорно са значими за делото, но тези въпроси не са единствено обуславящи правните изводи на съда по спорното материално право. Това становище се основава на надлежно въведените в процеса фактически основания – не само сключения договор за строителство и двустранно подписаните и осчетоводени фактури, но и неоспореното в процеса споразумение от 22.06.2010 г., съдържащо изрично признание на дружеството – ответник /сега касатор/ за дължимите на ищеца суми по двете фактури във връзка с договора от 31.07.2007 г.
Независимо от недоказаността на основния селективен критерий, недоказана е и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, тъй като в практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава за долустоящите на ВКС съдилища /по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ безпротиворечиво се приема, че след като фактурата е двустранно подписана и осчетоводена от възложителя, то е налице признание за възникване и за размера на задълженията и индиция за приемане от възложителя на фактически изпълнените СМР, за които е издадена фактурата. В този смисъл са например, следните съдебни актове на ВКС, Търговска колегия: решение по т.д. № 728/2010 г., решение по т.д. № 263/2010 г., решение по т.д. № 74/2011 г. , решение по т.д. № 137/2012 г. и др. Настоящият съдебен състав споделя изцяло тази практика, наличието на която изключва приложението на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси под № 2 и № 3 не попадат в приложното поле на касационно обжалване. Въпросът, свързан с участието на трето дружество в облигационната връзка е основан изцяло на поддържани в хода на процеса доводи на ответното дружество, сега касатор, които обаче не са възприети от решаващия въззивен състав. Затова и отговорът на този въпрос, който не касае тълкуването на конкретна правна разпоредба, е пряко релевантен към правилността на атакуваното решение, преценката за която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Що се отнася до въпрос № 3, то той не само, че е формулиран въз основа на недоказани твърдения на касатора, но и не може да се счете за обуславящ за изхода на делото, съгласно тълкувателната практика на ВКС – ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговор на последния въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа в т.1 от посоченото тълкувателно решение, в което е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281 т.3 ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за размера на договореното адвокатско възнаграждение, като изявлението на процесуалния пълномощник на страната за получена сума в размер на 6 000 лв. не е достатъчно за присъждането на разноски. В тази смисъл настоящият състав съобразява т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 595 от 21.10.2014 г. по в.т.д. № 1052/2014 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: