3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
София.26.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 324/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на С. Х. Х. от [населено място], действащ в процеса като [фирма] и на Х. С. Х., чрез процесуалния им пълномощник адвокат А. М., срещу определение № 500 от 30.11.2015 г. по ч.т.д. № 687/2015 г., с което е потвърдено определение № 922 от 07.09.2015 г. по т.д. № 92/2014 г. на Окръжен съд – Смолян за оставяне без уважение молбите на жалбоподателите за освобождаването им внасяне на държавна такса в размер на 2 155.84 лв., дължима по сметка на АС-Пловдив по подадената от тях въззивна жалба срещу решението по посоченото първоинстанционно дело. Макар и като частен жалбоподател да е посочен и С. Х. Х. – лично, по отношение на него въззивният съд е констатирал, че липсва произнасяне по молбата му по чл.83, ал.2 ГПК и този пропуск на ОС- Смолян следва да се отстрани чрез произнасяне с отделно определение по неговата молба за освобождаване от държавна такса.
В частната касационна жалба се твърди, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, предвиждаща възможност за освобождаване от държавна такса само по отношение на физически лица, е дискриминационна. По отношение искането за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на Х. Х., съдът се е произнесъл без да има нужната информация и конкретни данни, относими към семейното и имотно състояние на последния. Поддържа се, че в нарушение на ГПК, на молителя Х. Х. не са дадени указания и възможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК.
В допълнително представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа, че обжалваното определение на Апелативен съд – П. е в противоречие с определение № 313 от 25.05.2015 г. по т.д. № 294/2015 г. на същия съд, в което е прието, че преди да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на ДТ следва да бъдат дадени на молителя указания и възможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], чрез пълномощника си адвокат Д. М., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения са развити в писмен отговор, постъпил по реда на чл. 276, а1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за отказ да бъдат освободени жалбоподателите от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение по т.д. № 92/2014 г. на Окръжен съд – Смолян, въззивният съд е приел, че нормата на чл.83, ал.2 ГПК е неприложима спрямо търговец, а по отношение на въззивника – молител Х. Х. липсват данни в представената от него декларация, от които да се направи извод, че той не разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС с оглед селектирането на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща и чл.274, ал.3 ГПК, е нужно касационната инстанция да е сезирана с изрично формулиран правен въпрос, от значение за изхода на делото. Липсата на поставен правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като ВКС не разполага с правомощие да извежда правния въпрос въз основа на оплакванията в сезиращата жалба, съответно в приложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, както е видно от изложението, частните жалбоподатели не са формулирали никакви правни въпроси, с които да обосноват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а само се поддържа, че обжалваното определение противоречи на казуална практика по чл.83, ал.2 ГПК, съответно представена. Тази практика не следва обаче да се преценява, доколкото липсва основната предпоставка за достъп до касационен контрол на атакуваното въззивно определение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 500 от 30.11.2015 г. по ч.т.д. № 687/2015 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: