3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№538
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2158/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ник и Доб” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение по в.ч.гр.д. № 1875/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 198 от 27.07.2018 г., постановено от съдия по вписванията към РС-Варна за отказ да се извърши отбелязване – продължаване на срока по вписан договор за аренда на осн. чл.18, ал.1 и 2 ЗАЗ във вр. с чл.20а ЗЗД и чл.2а от ПВ.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост на определението. Твърди се, че подаденото заявление е за отбелязване сбъдването на клауза по вече вписан договор за аренда – за удължаването на срока с още 10 години. След като този договор предвижда автоматично продължаване на действието при настъпване на определени обстоятелства, то изискуемата от закона форма е спазена и не е необходимо ново споразумение между страните. Частният касатор изразява несъгласие с изразеното от съда становище за недействителност на чл.9 от вписания договор за аренда, подробно мотивирано в жалбата.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Когато договорът за аренда е сключен в предвидената от закона форма и в него е включена клауза за автоматичното му удължаване, следва ли да бъде сключван нов договор или споразумение за удължаване на срока; 2. Спазена ли е формата за удължаване на срока на договор за аренда, ако клаузата за удължаване на срока при определени условия е включена в първоначалния срок на договора и този договор е сключен в предвидената от закона форма; 3. Има ли право арендаторът да заяви пред нотариус, под страх от наказателна отговорност съгл. чл.313 НК, че договорът за аренда не е прекратен и 4. Длъжна ли е Службата по вписвания при вписване на договор за аренда да отбелязва и неговия срок, при наличие на изрична норма за вписване на прекратяването на договора за аренда по чл.27, ал.2 ЗАЗ. По тези въпроси бланкетно се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Варна, въззивният състав на Окръжен съд – Варна е приел, че съгласно чл.18, вр. с чл.3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ изискуемата форма за продължаване на срока на сключен аренден договор е писмена. Решаващият съд не е зачел чл.9 от сключения на 01.10.2008 г. аренден договор между страните, предвиждащ автоматично удължаване на арендния договор, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение. Изразено е становище, че тази договорка пряко противоречи на чл.18, вр. с чл.3, ал.1 ЗАЗ, като страните не могат по пътя на свободата на договаряне да заобиколят изискването на императивни материалноправни разпоредби. В атакуваното определение са изложени правни аргументи относно : съществените елементи на арендния договор, значението на вписването при изменение на аренден договор, както и императивните законови изисквания за продължаване на срока на аренден договор не само към момента на сключване на първоначалния договор, но и към настоящия момент.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска, доколкото липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните от дружеството – частен касатор въпроси под № 1 и № 2 не попадат в обхвата на основния селективен критерий. Отговорът на тези въпроси пряко предпоставя извършването на проверка за правилност на атакувания съдебен акт, която обаче не може да се реализира в производството по селекция на жалбите. При поставяне на посочените въпроси не е съобразена разликата между основанията за достъп до касация и основанията за касиране, върху която е акцентирано в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са и пряко релевантни към приложението на императивни норми, зачетени от въззивния съд, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Останалите два въпроса не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по тях изобщо липсва произнасяне на съда и затова не са обуславящи за изхода на делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение по в.ч.гр.д. № 1875/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: