О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
Гр. София, 22.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2480/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТПК РУБИН гр. Перник, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 331/17.05.2018 г. по ч.т.д.№ 227/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 340/29.01.2018 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 965/2017 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 863/2017 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания, че въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на производството по него.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1/ За предмета на спора по чл.74 ТЗ и по-конкретно дали въпросът за членството на акционер и за обема на притежаваните от него права може да бъде разрешен по спор с предмет – искове за нищожност на решения на ОСА и искове по чл.74 ТЗ; и допустими ли са, като част от предмета на делото по предявени искове от посочения вид, доводи и възражения на страните за нищожност на джиро, чрез което е извършено прехвърляне на акции от капитала на ответното акционерно дружество или действителността на джирото може да бъде оспорена само в самостоятелно производство по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК с участие на третите лица – джиратари; 2/ За приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и предпоставките за спиране на висящо производство до решаване на друго дело със страни и предмет, различни от тези по спряното производство, и следва ли да е налице пряка връзка на преюдициалност между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение от значение за решаването на спора по обусловения, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установи този факт или правоотношение, или е достатъчна обикновена обвързаност между делата. По въпросите се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 204 по т.д.№ 898/2010 г. ТК, ІІ т.о., определение № 171 по ч.т.д.№ 3061/2017 г. на ТК, ІІ т.о., определение № 478 по ч.т.д.№ 766/2017 г. на ТК, ІІ т.о., определение № 269 по ч.т.д.№ 115/2009 г. на ТК, ІІ т.о., ТР № 1/2002 г. и ТР № 1/2001 г. /т.5 и т.8/ на ОСГК на ВКС. На следващо място, допускане на касационно обжалване се иска и на основанията по чл.280 ал.2 ГПК, а именно, поради недопустимост на въззивното определение, евентуално – поради очевидна неправилност.
Против частната касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – РУБИНА АДгр. Варна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да счете първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за правилно, съставът на въззивния съд е констатирал следното:
По т.д.№ 965/2017 г. ТПК РУБИН гр. перник е предявила против РУБИНА АД гр. Варна искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.74 ТЗ, както следва – за прогласяване нищожността на решения на ОСА на ответното дружество, взети на 20.06.2017 г. /с които са приети доклада на СД за дейността на дружеството през 2016 г., доклада на регистрирания одитор за извършената проверка на ГФО на дружеството за 2016 г. и проверения и заверен ГФО за 2016 г., както и с което СД е освободен от отговорност за дейността му през с.г./, а в евентуалност, при отхвърляне на тези искови претенции – иск за отмяна на същите решения като незаконосъобразни. Твърденията са, че към момента на вземането на атакуваните решения ищцовата кооперация е акционер и притежава 79 252 поименни акции от капитала на „Рубина“АД, всяка с номинал 1 000 неденоминирани лева /състоящи се от привилегировани без право на глас и от такива с право на глас/. Легитимиращите ищеца 80 бр. временни удостоверения били прехвърлени през 1998 г. с нищожни джира, поради което същите не са породили правно действие за приобретателите и не ги легитимират като акционери.
Съдът е приел, че предмет на исковото производство са искове за нищожност на решения на ОСА на ответното дружество и конститутивен иск по чл.74 ТЗ, като предпоставка за активната процесуална легитимация по конститутивния иск е качеството на акционер на ищеца, а по исковете за нищожност – наличието на правен интерес от предявяването им. Констатирал е, че ищецът не е представил нито едно доказателство, че притежава посоченото качество – не фигурира в книгата на акционерите, както и не е притежател на временно удостоверение. На следващо място съдът е изложил, че с исковата молба не са предявени искови претенции за прогласяване на нищожност на джирата върху временни удостоверения. А недействителността на сделка може да се прогласява чрез предявяване на иск, който, понеже ищецът е прехвърлител, следва да бъде насочен срещу съответния приобретател. Въведените с исковата молба твърдения за нищожност на джирата не представляват самостоятелни искови претенции, респективно, не могат да въведат като предмет на делото разглеждане на твърдяните пороци на джирата върху временните удостоверения, поради което и съдът не може да се произнесе относно тяхната недействителност.
Съдът е посочил, че с исковата молба, предмет на т.д.№ 863/2017 г. по описа на ВОС, ТПК РУБИН е предявила следните искове: С правно основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД срещу РУБИНА АД, М. В. Д. и А. В. Г. да бъде прогласено за нищожно джирото, обективирано на гърба на временно удостоверение № 7/23.12.1998 г. /едно от изброените в исковата молба по настоящото дело 80 бр. временни удостоверения/, с което ищецът е прехвърлил на първия ответник М. Д. правата върху 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, всяка с номинал от 1 000 недоминирани лева, от които 491 бр. поименни привилегировани акции без право на глас и 429 бр. поименни акции с право на глас, поради липса на основание, противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, както и иск с правно основание чл.42 ЗЗД да бъде прогласено за недействително джирото, обективирано на гърба на същото временно удостоверение, поради липса на представителна власт. При уважаване на исковете за нищожност е предявен иск с правно основание чл.71 ТЗ срещу „Рубина“ АД да бъде прието за установено по отношение на дружеството, че ищецът е акционер и притежава посочените във временно удостоверение № 7/23.12.1998 г. 920 броя поименни акции от капитала на „Рубина“ АД, както и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу М. В. Д. и А. В. Г. да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът притежава спорните акции.
Предвид изложеното съдът е приел, че легитимацията на ищеца в производството по чл.74 ТЗ /за която следи служебно, понеже обуславя правния интерес от процеса/, е в пряка зависимост от уважаване на предявените искове по т.д. № 863/2017 г. Относно исковете за нищожност по чл.124 ГПК съдът е приел, че такива могат да бъдат предявени и от трето лице, което няма качеството на акционер, но същото следва да обоснове правния си интерес от това. В исковата молба и уточнителната молба, като основание за нищожност на оспорените решения е посочено неучастието на ищеца в ОСА, в резултат на което липсва волеобразуване от акционери, съответно липсват взети решения. Следователно, за да може съдът да се произнесе по предявените искове за нищожност, следва преюдициално да бъде решен въпросът, дали ищецът има качество на акционер в ответното дружество, който е следвало да участва при вземане на оспорените решения, а той зависи от резултата на т.д. № 863/2017 г. по описа на ВОС.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на заявеното от частния жалбоподател основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изводът за наличие на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК е базиран изцяло на предходно направения такъв от въззивния съд, че въведените с исковата молба доводи и възражения за нищожност на джирата не представляват самостоятелни искови претенции, респективно, не могат да въведат като предмет на делото разглеждане на твърдяните пороци на джирата върху временните удостоверения и съдът да се произнесе преюдициално относно тяхната недействителност. Следователно, първият формулиран правен въпрос – дали е допустимо като част от предмета на спора относно нищожността или незаконосъобразността на решенията на ОСА да бъдат разглеждани доводи и възражения за нищожност на извършено чрез джиро прехвърляне на акции /временни удостоверения/, или действителността на джирото може да бъде оспорвана само в самостоятелно производство по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК с участие на третите лица – джиратари; е обусловил правната воля на съда и има значение за изхода от спора. Той е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 204 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 898/2010 г. ТК, ІІ т.о. Според даденото от ВКС по реда на чл.290 ГПК разрешение, споделяно и от този съдебен състав, неправилно е становището, че действителността на джирото на акции може да бъде оспорена само в самостоятелно производство по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, заведен от ищеца срещу дружеството и легитимиращите се по книгата на акционерите приобретатели на акциите /джиратарите/. С решението е прието, въз основа на подробни мотиви, че ищецът по иск по чл.74 ТЗ може да противопостави в същия исков процес възражението си за нищожност на джирото на акции на вписването в книгата на акционерите, извършено въз основа на нищожното джиро – случай, аналогичен с настоящия спор, доколкото така даденият отговор е приложим и при предявен иск за нищожност на решения на ОСА.
Предвид изложеното, предходното исково производство по т.д.№ 863/2017 г. на ВОС няма преюдициално значение за допустимостта на исковете, предявени по т.д.№ 965/2017 г. по описа на ВОС, както е приел въззивният съд въз основа на незаконосъобразния извод, че спорът относно действителността на джирата не може да бъде разглеждан в настоящото производство. Ето защо и доколкото липсват мотиви, дали предметът на спора по т.д.№ 863/2017 г. ще има значение за правилното решаване на т.д.№ 965/2017 г., както и с оглед невъзможността въз основа на данните по делото на този етап да бъде формирана такава преценка, обжалваното определение се преценява като неправилно и подлежи на отмяна, ведно с потвърденото с него първоинстанционно определение, а делото следва да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 331 от 17.05.2018 г. по ч.т.д.№ 227/2018 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 331/17.05.2018 г. по ч.т.д.№ 227/2018 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 340 от 29.01.2018 г. по т.д.№ 965/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: