О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 26.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 107 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на В. Т. Т. като [фирма]-гр. Ст.З. срещу определение № 2436 /25.07.2017 г. по ч.гр.д. №2196/2017 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.12.2016 г. по т.д. №705/2009 г. на СГС, ТО, 6-8, в обжалваната част, с която е прекратено производството по исковете за присъждане на лихви по чл.86 ЗЗД, върху присъдено с предходно решение застрахователно обезщетение .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответната страна [фирма] –гр. София в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Претендира се юриск. възнаграждение,съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба, прецени , че същата е допустима- подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение от 22.12.2016 г. по т.д. №705/2009 г. на СГС, ТО, 6-8, в обжалваната част, с която е прекратено производството по исковете за по чл.86 ЗЗД., съдебният състав на въззивния съд се е позовал на наличието на сила на пресъдено нещо / съкр. С./ и изпълнителна сила на постановеното решение по т.д. № 1388/2008 г. на САС, ГО,3 с-в, с което [фирма] е осъдено да заплати на В. Т. Т. като [фирма]-гр. Ст.З. застрахователно обезщетение в размер на 138 868 лева по застр. полица № 35051120ROR00065/18.06.2005 г., с оглед настъпване на застр. събития на 12.07.2005 г.,12.08.2005 г. и на 23.08.2005 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2006 г. . Съгласно чл.299 ал.2 ГПК , след като веднъж спор със същия предмет е бил вече окончателно решен от съда, то повторно заведеното дело със същия предмет се прекратява служебно от съда. Ето защо, обективносъединените искове за лихви по чл.86 ЗЗД върху същата главница и на същото основание за период от 31.08.2006 г. до 30.11.2010 г. се явяват недопустими, тъй като по предходното решение е налице произнасяне на съда, което обхваща същите, по основание и период, вземания за мораторни лихви и по тези спорове е налице С., поради което същите не могат да се предявяват повторно/арг. от чл.299 ал.2 ГПК/. Освен това, ищецът може да поиска издаване на ИЛ въз основа на влязлото в сила съдебно решение и да пристъпи към осъществяване на принудително изпълнение.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация, касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат като правни въпроси от значение за изхода по спора множество такива, които обобщено се свеждат до това, какво представлява силата на пресъдено нещо /С./, за нейните обективни предели и дали в случая такава е налице като пречка за предявяване на конкретните искове по чл.86 ЗЗД.
Не се сочи изрично допълнителен селективен критерий за допускане на касация , но се твърди, че обжалваният акт е постановен в противоречие с посочените три определения: Опр. № 90 от 31.03.2015 г. по ч.гр.д. № 557/15 на Второ г.о. на ВКС, Опр №110/11-02.2013 г. по ч.гр.д. № 797/12 на Трето г.о и Опр. № 898/06.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2882/16 на Четвърто г.о. на ВКС. От така цитираните определения единствено опр №110/11-02.2013 г. по ч.гр.д. № 797/12 на Трето г.о на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, попада в един от допълнителните селективни критерии в чл.280 ал.1 ГПК/ ред. до изм. в ДВ от 27.10.2017 г./ , този на т.2 на цит. разпоредба – незадължителна за съдилищата съдебна практика. Същото, обаче, има за предмет спор относно пределите на С. на съдебен акт за отмяна на отказ от вписване на нотариален акт и няма нищо общо с настоящия спор относно обективните предели на С. при спор, по който съдът се е произнесъл по претенция за мораторна лихва върху присъдена главница за периода от начална дата до окончателното плащане на последната, съответно- по формулираните от самия жалбоподател въпроси. С останалите две определения на ВКС не допуска касационно обжалване, поради което и същите не попадат в т.1 или т. 2 на чл.280 ал.1 ГПК. От изложеното следва, че не се установява наличие на основание за допускане до касация.
В полза на ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2436 /25.07.2017 г. по ч.гр.д. №2196/2017 на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Т. Т. като [фирма]-гр. Ст.З. да заплати на [фирма] –гр. София юриск. възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК в размер на 50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.