О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.822
гр. София,15.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3437 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №3666 от 27.05.2015 г. по в.гр.д.№14135/2014 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 10.05.2014 г. по гр.д.№35351/2013 г. на СРС, 119 с-в в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 18801.93 лв., обезщетение по застрахователна полица от 29.06.2012 г. по застраховка „Автокаско” за застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2012 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 737.33 лв. разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че нито пред първата, нито пред във въззивната инстанция е искано, респективно допуснато назначаването на САТЕ, а в решението си въззивния съд се е позовал на неприето заключение на тричленна СТЕ по отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение, доказването, на който размер е било в тежест на ищеца. Навеждат се доводи, че абсолютно формално и необосновано въззивният съд е приел, че е останало недоказано възражението, че застрахованият автомобил не е имал алармена система, без да вземе предвид, че страните са обвързали началото на действие на застрахователния договор с обезопасяването на застрахования автомобил с функционираща и изрядна сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, още повече, че с оглед разпоредбата на чл.211 от КЗ /отм./, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, когато неизпълнението по застрахователния договор е значително с оглед интереса му.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. 2. Неизпълнението на предвидено в застрахователния договор задължение за монтиране на допълнителна сигнално-охранителна система с дистанционно управление на режима на работа на същата и звукова сигнализация и поддържането й в изправност, договорено между страните по застрахователния договор като основание за освобождаване на застрахователя от задължението му да плати застрахователно обезщетение, значително ли е с оглед интереса на застрахователя.
По отношение на първия от формулираните въпроси се твърди решаването му в противоречие с разясненията, дадени в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а спрямо втория – наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради решаването в противоречие с разрешението, дадено в решение по гр.д.№14372/2010 г. на СГС.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище, че жалбата се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в ред. ДВ бр.50/2015 г. Навежда и доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /жалбата е изпратена на 04.07.2015 г., по пощата, с оглед което и на основание §14 от ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане/.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е приел за установени фактите относно: наличие на противоправно отнемане на МПС, за което имущество между страните е сключен застрахователен договор – застраховка Каско, както и обстоятелството, че застрахованият автомобил е имал действаща сигнално-охранителна система със светлинна и звукова сигнализация. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение /във въззивната жалба на дружеството застраховател е било наведено изрично оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция по отношение на възприетата стойност/, въззивният съд е изложил съображения, че кредитира заключението на проведена тричленна СТЕ /единична или тричленна САТЕ, а и каквато и да е било друга експертиза не е била поискана и не е била допусната нито от първата, нито от въззивната инстанция/, като е приел, че стойността на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие е 19 100 лв. и след извършване на прихващане с дължимата от ищеца незаплатена част от разсрочената застрахователна премия, е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната осъдителна част.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че по втория от поставените в изложението въпроси не може да се допусне касационно обжалване. С този въпрос касаторът предпоставя възприето от въззивния съд становище, че ищецът не е изпълнил предвидено в застрахователния договор задължение /за монтиране на допълнителна сигнално-охранителна система с дистанционно управление на режима на работа на същата и звукова сигнализация и поддържането й в изправност/, а както бе посочено, в решението изрично е прието, че това задължение е било изпълнено. Доколко този извод е обоснован е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби /правилността на решението е предмет на проверка едва при допуснато касационно обжалване/, а тъй като въпросът дали неизпълнението би било значително или не за интереса на застрахователя не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващата му воля, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението първи въпрос. Както бе посочено, във въззивната жалба на застрахователното дружество е било наведено изрично оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция по отношение на възприетия размер на дължимото застрахователно обезщетение, определен без да бъде назначена експертиза, която да даде заключение за действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. При липса на допусната от първата инстанция експертиза в тази насока и при въведеното оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно САТЕ, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, с които обаче съдът не се е съобразил.
С оглед изложеното по отношение на въпроса „Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част”, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №3666 от 27.05.2015 г. по в.гр.д.№14135/2014 г. на СГС.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 376.04 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.