4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 13.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28.02., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2404/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. Р. Х. срещу решение № 1576 от 05.067.2017 г. на САС, 8 гр.с-в по гр.д. №6194/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 17.10.2016 г., постановено по гр.д. № 206/25.11.2016 г. на ОС-Враца, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.В. и [фирма] , с който се претендира да бъде обявен за недействителен, спрямо ищеца, по иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, сключеният между двамата ответници договор от 02.08.2011 г. за учредяване на ипотека върху недвижим имот , обективиран в н.а. № 131, т. шест, рег.№ 4967 по нот.дело №638/02.08.2011 г. на нотариус В. В. с рег.№ 338 на НК с район на действие РС-В.,1 както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски, без да уточни същите и да представи списък по чл.80 ГПК.
От страна на ответника по касация [фирма]-гр.В. не е постъпил отговор на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения отменителен иск, съдебният състав се е позовал на следните факти, установени по делото:
Между ищеца Х. и [фирма] е сключен на 02.01.2011 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се е задължило да прехвърли собствеността върху описания имот на купувача-ищеца по настоящия иск най-късно до 02.11.2011 г., като дотогава е поело задължение да не обременява имота с вещни тежести, ипотеки и възбрани. На 02.08.2011 г. с нот.акт № 131 т. шести, рег.№ 4967 по н.д. № 638/11 на Нотариус № на НК 338 с р-н на действие РС-В., продавачът по предварителния договор [фирма] учредява в полза на банката-ответник [фирма] ипотека върху съшия недвижим имот за обезпечаване на вземането на банката по договор за банков ипотечен кредит сключен на 20.01.2010 г. , по силата,на който са отпуснати 36 000 евро от банката на трето за процеса лице: Д. Б. Д., който се е задължил да върне получените парични средства при условията в договора заедно със солидарните длъжници: съпругата му Петя Д. и ипотекарния длъжник –ответника [фирма].
От така възприетите за доказани факти по делото, съставът на въззивния съд е направил следните изводи, относно наличието на изпълнен фактически състав/ФС/, правопораждащ правото на отменителен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД: налице е легитимация на ищеца като кредитор на длъжника [фирма] по силата на сключения помежду им предварителен договор, действието на длъжника/ сключване на договор за ипотека/ уврежда кредитора, но не е налице третият елемент от ФС, когато се касае за възмездно разпореждане, а именно знание и на третото договарящо с длъжника лице за увреждането на кредитора. В случая такова знание не се установява да е налице по отношение на банката-съконтрахент на длъжника. Относно възмездността на атакувания договор за ипотека са изложени съображения, че ипотеката обезпечава и е условие за сключването на договор за банков кредит и най-вече : самият ипотекарен длъжник се явява и лично задължен по кредита като съдлъжник упоменат в същия. По изложените съображения: не е налице елемент от ФС на отменителния иск , когато се касае за възмездно разпореждане, а именно знание и на третото договарящо с длъжника лице за увреждането на кредитора, последният е счетен за неоснователен.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран въпрос, обуславящ изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба са формулирани правни въпроси, които се свеждат до това, дали в договора за ипотека за обезпечение на дълг на трето лице, различно от собственика на имота, представлява по своя характер възмездна или безвъзмездна сделка и длъжен ли е съдът да вземе в предвид всички доказателства по делото и доводите на страните, за да формира своето вътрешно убеждение.
Така формулираните въпроси не биха довели до друг резултат по настоящия правен спор и в този смисъл не се явяват обуславящи по следните съображения:
В случая учредилото ипотеката лице , явяващо се и длъжник по предварителния договор има и качеството съдлъжник по договора за кредит, в обезпечение, на който учредява ипотеката. Следователно, след като учредилият ипотеката е и лично задължено лице / солидарно отговорен съдлъжник/, а не само реално / т.е. – със свое имущество/ не може да става въпрос за безвъзмездност на договора за ипотека от позицията на банката, т.е. лицето е задължено към нея така както и кредитополучателя, поради което и въпросът на касатора не е обуславящ изхода по спора.
Същото се отнася и за втория въпрос, който се основана на твърдения за недоказаност, според касатора, на качеството съдлъжник на ответното дружество-учредител на ипотеката. Това негово положение се установява от съдържанието на самия нот.акт, материализиращ договора за ипотека и възпроизвеждащ Договора за банков кредит, който се обезпечава със самата ипотека.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат т разноски при липса на доказателства за направата на такива.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1576 от 05.067.2017 г. на САС, 8 гр.с-в по гр.д. №6194/2016 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.