3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
С., 10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1152/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат С. С., в качеството му на процесуален пълномощник на Р. К. Й. и Д. М. Й., срещу определение № 164 от 09.01.2017 г. по в.гр.д. № 4031/2015 г. на Апелативен съд – С. в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на допълнителен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред първа и въззивна инстанции по делото.
В частната жалба се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност, с искане за отмяна на определението в атакуваната част и присъждане на още 6190 лв., от които: 730 лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция; 1130 лв. – за производството пред въззивната инстанция, съобразно уважената жалба на ищците, както и 4 330 лв. – за въззивната инстанация, съобразно отхвърлената жалба на ответните.
Ответникът по частната жалба – ЗД [фирма] и третото лице помагач – П. И. А. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да откаже да присъди допълнителен адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, въззивният съдебен състав е преценил, че с извършваните от повереника на ищците процесуални действия е осъществявана едновременно защита по подадената от ищците въззивна жалба срещу частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ и срещу жалбата на ответното застрахователно дружество по отношение на част от осъдителните диспозитиви. Предвид уважаването на жалбата на ищците и отхвърляне на жалбата на ответника, адвокатското възнаграждение е определено за позитивната защита, на база минималното адвокатско възнаграждение – в размер на 1130 лв. След приспадане на вече присъдените с решението допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение – по 400 лв. за всяка инстанция, съдът е присъдил допълнително по 730 лв. за всяка инстанция, или общо 1 460 лв. Искането на адв. С. за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 4 730 лв. за производството пред САС, съответстващ на обжалваната от ответника част от решението, е оставено без уважение.
Определението е правилно. Претендираните от пълномощника на ищците разноски не са разграничени съобразно подадената чрез него въззивна жалба на ищците и съобразно защитата срещу въззивната жалба на ответното застрахователно дружество. Това е видно от съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразена договорената сума от 7 000 лв./поравно за двамата ищци/, с отбелязване, че сумата не е заплатена, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Липсата на данни за поотделно определяне на разноските, уговорени с оглед извършени процесуални действия по подадената от ищците съвместна въззивна жалба и действията по жалбата на насрещната страна, както и с оглед обжалваемия интерес по всяка една от жалбите, независимо от предмета на договора за правна защита и съдействие от 15.02.2016 г., препятства възможността за разграничаването им едва в производството по чл.248 ГПК. По тези съображения следва да се възприеме становището на въззивния съд, че адвокатски хонорар на повереника на ищците се дължи за позитивната му защита, чийто размер е определен съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, след приспадане на вече присъденото възнаграждение с въззивното решение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 09.01.2017 г. по в.гр.д. № 4031/2015 г. на Апелативен съд – С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: