О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.914
София,20.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1540/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 512 от 22.03.2016 г. по гр.д. № 671/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 15 състав по гр.д. № 18342/2014 г. за уважаване на предявения от ЗАД [фирма] иск по чл.274, ал.1, т.1, предл.1 КЗ/отм./ за сумата 41 172.98 лв., съставляваща заплатено от ищеца обезщетение за причинени от ответника вреди на товарен автомобил „Мерцедес 1218 Атего” с рег. [рег.номер на МПС] , в резултат на ПТП на 09.12.2007 г. в [населено място], реализирано от ответника под влияние на алкохол, ведно със законната лихва от 17.11.2014 г., както и за сумата 12 609.62 лв. – законна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 17.11.2014 г.
В жалбата се поддържа, че въззивното решение е необосновано, като постановено въз основа на заключение на вещо лице, дало оценка на причинените на товарния автомобил щети единствено въз основа на представена от ищеца фактура. Твърди, че в последната са фактурирани детайли и извършени дейности при ремонта на автомобила, които са завишени или детайлите изобщо не са подменяни. Касаторът се позовава и на определените в наказателното производство щети, нанесени на товарния автомобил, в общ размер на 10 000 лв., съответно заплатени на собственика – [фирма]. По съображения в жалбата се иска касиране на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос : Достатъчно ли е без оглед на увреденото МПС да се определят действителните му щети и да се постанови справедливо решение по чл.274, ал.1 КЗ. Твърди се, че при даване на отговор на този въпрос ще се създаде практика и ще се осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа становище за правилност на атакуваното решение. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на Софийския апелативен съд е приел за безспорно, че: на 09.12.2007 г. в [населено място], при управление на лек автомобил „БМВ 320” с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 промила, ответникът Г. Г. е предизвикал ПТП, от което са настъпили значителни имуществени вреди, вкл. за т.а. „Мерцедес 1218”, собственост на [фирма]; наказателното производство срещу Г. е приключило със споразумение; ищецът, в качеството си на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника, е заплатил на ЗАД [фирма] – застраховател по застраховка „Каско”, сключена със собственика на товарния автомобил, исковата сума.
Решаващият състав е съобразил неоспорената пред първата инстанция автотехническа експертиза, според която вредите на товарния автомобил, нанесени в резултат на произшествието, са в размер на 51 172.98 лв. Предвид извършеното от делинквента плащане на сумата 10 000 лв. на собственика на товарния автомобил/ преди сключване на споразумението по НОХД № 1343/2008 г. по описа на Районен съд – Шумен/ предявеният регресен иск по чл. 274, ал.1, т.1, предл.1 КЗ/отм./ е счетен за доказан за сумата 41 172.98 лв.
Въззивният състав на Апелативен съд – София е отхвърлил като неоснователно възражението на Г. Г. във връзка с изготвената в наказателното производство автотехническа експертиза, която според въззивника е следвало да се използва и в гражданския процес, а не да се назначава нова експертиза. Съобразена е разпоредбата на чл.300 ГПК, както и задължителната практика на ВКС по нейното приложение.
Предвид неоспорената регресна покана от 30.11.2009 г., за доказан е счетен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не би могъл да обоснове наличието на общия селективен критерий. Преди всичко, касаторът е обосновал този въпрос с поддържаното в жалбата основание по чл.281, т.3, предл. трето от ГПК, с твърдения за недоказаност на размера на причинените щети, предвид изготвената експертиза осем години след ПТП, чието възприемане от съда е довело до необоснованост на изведените фактически изводи. Въпросът е релевантен към правилността на атакувания съдебен акт, която обаче не би могла да се преценява във фазата по чл.288 ГПК. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговаря на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешеният от въззивната инстанция правен въпрос следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка, на база извършена преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК, което обаче не е съобразено от касатора.
Независимо от недоказаността на общия селективен критерий, следва да се отрази, че поддържаното от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е само формално посочено, без да е конкретизирана коя е неясната, противоречива или непълна правна норма по поставения въпрос, по приложението на която да е налице противоречива съдебна практика, или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване практика, с оглед настъпили изменения в законодателството.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 512 от 22.03.2016 г. по гр.д. № 671/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: