О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 03.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 909/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на: Василка П. М., Р. М. Х. и П. М. Х., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 231/18.02.2019 г. по ч.т.д. № 1022/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 46 от 21.1202018 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Стара Загора за отказ за вписване на анекс към споразумение за поемане на търговското предприятие на ЕТ „Милвара – П. – Михаил Михалев” по партидата на правоприемника ЕТ „Василия-Василка М.” и отказ по партидата на правоприемника ЕТ „Василия-Василка М.” да бъде отбелязано в Имотния регистър извършеното поемане на търговското предприятие ЕТ „Милвара – П. – Михаил Михалев”.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговата отмяна. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: В хипотезата на няколко наследника на починало физическо лице – едноличен търговец, при поемане на цялото търговско предприятие /вписано в Търговския регистър/, притежаващо недвижими имоти, само от единия наследник, в качеството му на ЕТ, подлежи ли на вписване актът в Имотния регистър, с който е извършено прехвърлянето/поемането, отчитайки разпоредбите на чл.16, ал.5 ТЗ, чл.2 вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника по вписванията. Поддържа се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на частните касатори, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд.
За да потвърди определението на съдията по вписванията при Районен съд – Стара Загора за отказ за вписване на анекс към споразумение за поемане на търговското предприятие на ЕТ „Милвара – П. – Михаил Михалев” по партидата на ЕТ „Василия – Василка М.”, съставът на Окръжен съд – Стара Загора е приел, че представеният анекс към споразумение за поемане на търговско предприятие не е подлежащ на вписване акт и не попада в категорията на посочените в чл.4 от Правилника за вписванията актове. Освен това, в имотния регистър подлежат на вписване актове, а не обстоятелства. Независимо, че в резултат на поемане на търговското предприятие, описаните в анекса недвижими имоти са получени в патримониума на ЕТ „Василия – Василка М.”, решаващият съдебен състав е приел, че правилно съдията по вписванията е отказал да извърши поисканото вписване, т.к. се касае за искане за вписване на обстоятелства, каквито не подлежат на вписване в имотния регистър.
В мотивите към атакуваното определение са изложени подробни правни съображения във връзка с искането за вписване/отбелязване по партидата на правоприемника на анекс № 1 към споразумение за поемане на търговското предприятие на ЕТ „Милвара – П. – Михаил Михалев”. Съобразено е, че при прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ в хипотезата на чл.60, ал.2 ТЗ, правата и задълженията преминават към наследника, поел предприятието и се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването. За неприложими са счетени разпоредбите на чл.15, чл.16 и чл.16а ТЗ, т.к. не става въпрос за прехвърляне на предприятие посредством правна сделка.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Стара Загора определение.
Формулираният от частните касатори въпрос не е единствено обуславящ за изхода не делото, поради което не удовлетворява основния селективен критерий. За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че извършеното поемане на търговско предприятие е обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър, а не акт, попадащ в предвидените в чл.4 от ПВ и затова липсва основание за вписване в имотния регистър. Заедно с това, съдът е извел и самостоятелен извод за неоснователност на исканото вписване, а именно, че за разлика от прехвърлянето на търговско предприятие чрез правна сделка, за което законът – чл.16, ал.5 ТЗ, предвижда вписване в имотния регистър при наличие на включени в състава на предприятието недвижими имоти, в случай на наследяване на търговско предприятие законът не предвижда вписване в имотния регистър. При тези мотиви към обжалваното определение дори да се приеме, че въпросът дали актът на прехвърляне/поемане на търговското предприятие от наследниците подлежи на вписване в Имотния регистър е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, допускането на касационно обжалване по повод на него няма да доведе до промяна в изхода на делото с оглед на другия решаващ извод на съда.
Независимо от горното, не е доказано и поддържаното допълнително селективно основание, т.к. разпоредбите на чл. 16 ТЗ и на чл.2 вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника за вписванията, на които се позовават частните касатори, посочват ясно кои актове подлежат на вписване в имотния регистър и не се нуждаят от тълкуване. Доводите на частните касатори в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за погрешни правни изводи на съда, изведени в противоречие с цитираните законови разпоредби, са съотносими към правилността на атакувания съдебен акт и преценката им е извън обхвата на производството по допускане на обжалването.
Като неоснователно следва да се прецени и искането за достъп до касация поради очевидна неправилност на въззивното определение.
За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивният съдебен акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо извършване на касационна проверка за правилност. Съобразно формираната практика на ВКС, ТК по приложение на това основание, такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, или законът е приложен в неговия обратен смисъл, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материалния или процесуален закон, или необоснованост на съдебния акт, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснато касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Аргументите на частните касатори за неточно прилагане на разпоредбите на чл.16, ал.5 ТЗ вр. чл.4, б.”л” и чл.6, ал.2, б.”б” от Правилника за вписванията са пряко относими към основанията за неправилност на атакуваното определение, но с тях не би могло успешно да се обоснове селективното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231/18.02.2019 г. по ч.т.д. № 1022/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: