3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№173
гр. София, 25.02.2016 г
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22. 02. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1570/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение №808 от 17.12.2014 г. постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №1187/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 226 31.05.2014 г., постановено по т.д. №658/2013 г. на ПОС, и вместо него е постановено друг, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 35 324,14 лева –цена на доставена стока, за която е издадена ф-ра № [ЕГН]/12.06.2013 г., 894,88 лева-мораторна лихва за периода 13.06.2013-11.09.2013 г. и 4 894 лева-разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, въззивният състав на П. се е позовал на следните установени по делото факти:
С приемо-предавателен протокол подписан от представителите и на двете търговски дружества-страни по настоящия договор се установява извършената доставка от ищеца на ответника на означеното количество кашкавал „Калиата“ на обща стойност 35 324,14 лева. В самия протокол е отразено задължението на получателя на стоката да заплати посочената цена 30 дневен срок след подписването на същия.
Съставена е и фактура № [ЕГН]/12.06.2013 г, която според заключението по ССчЕ не е осчетоводена и включена в дневниците по ЗДДС от страна на ответника, а само от страна на ищцовото дружество .
От така изложеното, съдът е преценил, че е налице задължаване на ответното дружество като купувач по извършената доставка от страна на ищеца на стока с означените количество и вид за заплащане на посочената цена в определения 30 дневен срок. Като не е изпълнил това свое задължение ответникът е останал задължен, както за основното вземане за цената на доставката,така и за мораторната лихва върху него, с оглед срока за плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос: следвало ли въззивният съд да изложи мотиви, които да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка и преценка на доказателствата и възраженията на страните, като даде и самостоятелен отговор на последните. Навежда се и оплакване за противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС относно доказателствената стойност на едностранно съставената фактура, която не е осчетоводена и от насрещната страна.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете исковете за основателни и доказани съставът на въззивния съд се е позовал на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и най-вече на двустранно подписания протокол цитираното по-горе съдържание , а не само на едностранно съставената и осчетоводена само от ищцовото дружество фактура. В този смисъл правният въпрос, касаещ доказателствената стойност на процесната фактура не се явява обуславящ изхода по спора, тъй като отговорът му по никакъв начин не би повлиял на крайния изход по спора. Същото се отнася и за процесуалния въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, които съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка и преценка на доказателствата и възраженията на страните и не е налице процесуален пропуск от негова страна в тази насока, позволяващ да се приеме, че с отговора на въпроса би се променил и крайният извод относно основателността на иска.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №808 от 17.12.2014 г. постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №1187/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.