4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№195
гр. София, 24.03.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2262/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на Д. Павлова Ш. срещу решение №1218 от 14.06.2016 г., постановено от САС по т.д. №4701/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 6415 от 13.09.2015 г., постановено по гр.д. №9260/2014 г. на СГС, VІ-9 състав, с което са уважени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК от страна на [фирма], да бъде признато за установено, че касаторът дължи на банката-ищец сумите от: 70 316,28 евро-предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, договорна лихва за периода: 22.06.2011 г. до 13.03.2013 г. в размер на 9 463,26 евро, наказателна лихва от 6 524,71 евро и такса по кредита в размер на 448,66 евро.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на съдебното решение , противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани обективно съединените искове, предявени по реда на чл.422 ГПК , въззивният състав на САС се е позовал на следните установени по делото факти: С процесния договор за ипотечен кредит от 09.09.2008 г. [фирма] е предоставила на Д. Павлова И. и В. Т. И. сумата от 73 000 евро, при условия и срок за връщане, уговорени в самия договор и погасителен план.В следствие на неизпълнение от страна на кредитополучателите, на ответницата е връчено на 17.05.2012 г. писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С решение от 10.03.2011 г. по гр.д. № 11996/10 на СРС,85 с-в бракът между кредитополучателите Д. Павлова И. и В. Т. И. е прекратен с развод и е постановено съпругата да носи предбрачното си фамилно име Ш.. С оглед на това обстоятелство, съдът е счел за неоснователен доводът на ответницата, че длъжникът по издадената заповед по чл.417 ГПК Д. Павлова И. и подалото възражение срещу заповедта и ответник по настоящия иск Д. Павлова Ш. /двете с идентичен ЕГН/ били различни лица, с оглед на което и предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу нея установителен иск бил недопустим. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробно и съображенията на съда за това, че приетото заключение на ССЕ относно размера на договорната лихва е в съответствие с допълнително споразумение от 08.07.2011 г.-част от договора за кредит, както и за това, че от съдържанието на връченото на ответницата на 17.05.2012 г. писмено уведомление се установява, че с него кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочи като значим за спора конкретен правен въпрос. Навеждат се оплаквания за недопустимост на съдебното решение, с оглед това, че длъжникът по издадената заповед по чл.417 ГПК Д. Павлова И. и подалото възражение срещу последната и ответник по настоящия иск Д. Павлова Ш. били различни лица, с оглед на което и предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск бил недопустим, поради липса на правен интерес.
Доколкото ВКС следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, следва само да се отбележи, че обстоятелството, че бракът между кредитополучателите Д. Павлова И. и В. Т. И. е прекратен с развод и е постановено съпругата да носи фамилното си име от преди брака- Ш., не води до промяна в лицето, а само във фамилното име на последното. Ако обратното беше вярно, издадената заповед по чл.417 ГПК не би имала никакви последици за касатора, което би означавало и липсата въобще на интерес от защита срещу нея. Следователно подобен довод е несъстоятелен и не води до извод за недопустимост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Под правен въпрос се разбира такъв по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с оглед установяване на съдържанието на правната норма в нея. В случая, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се повтарят оплакванията в самата касационна жалба: за необсъждане на заключението на вещото лице наред с останалите доказателства, за неправилно приложение на чл.193 ал.1 ГПК, относно срока за оспорване автентичността на подписите в договора за кредит и за неправилно приложение на чл.78 ал.8 ГПК в частта за разноските, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Шилингирова е осъдена да заплати и юрисконсултско възнаграждение в полза на [фирма].
Подобни оплаквания се отнасят към материалноправната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение и могат да се обсъждат едва във втората фаза на касационното производство, която е в зависимост от обосноваването на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Тази разпоредба изисква точно формулиран правен въпрос, който да се подложи на преценка за наличие на някоя от допълнителните предпоставки визирани в.т.т.1-3 на цитирания текст в ГПК . ОСГТК на ВКС в ТР1/2010 г.-т.1 изрично приема, че е недопустимо правните въпроси да се извличат от оплакванията за неправилност на въззивното решение, доколкото това би било в несъответствие с принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността на страните в гражданския процес. Ето защо, липсата на точно формулиран правен въпрос, т.е. такъв по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с оглед установяване на съдържанието на правната норма в нея, е пречка за допускане на касация.
В частта за разноските, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Ш. е осъдена да заплати и юрисконсултско възнаграждение в полза на [фирма] обжалваното решение има характер на определение, а касационната жалба в тази част представлява частна касационна жалба. По отношение на нея важат също селективните критерии за допускане до касация, съгласно чл.274 ал.3 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 ГПК. В случая не е налице твърдяното противоречие в отговора на въпроса за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78 ал.8 ГПК при положение,че не се спори,че банката е представлявана в първоинстанционното производство от юрисконсулт, с т.1 от ТР № 6 /12 на ОСГТК , доколкото задължителните указания на ВКС в тази част се отнасят до доказване плащането на възнаграждение за адвокат по договор за процесуално представителство, а не до присъждане от съда на юрисконсултско такова в хипотезата на чл.78 ал.8 ГПК, за което е достатъчно самото качество юрисконсулт на процесуалния представител.Ето защо и в тази част не е налице основание за допускане до касация.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1218 от 14.06.2016 г. постановено от САС по т.д. №4701/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.