О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 08.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.11. 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1680/2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ПАЛМЕКС-03”ЕООД, Червен бряг и на П. Ц. П. от с. град против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 44 от 14.03.2018 г., по в.т.д.№ 418/2017 г., с което е потвърдено решение на Плевенския окръжен съд № 152 от 17.10.2017 г., по т.д.№ 223/2016 г. за уважаване на предявения от „ПЕРЛАМЕТ СЕ” ООД, гр. София срещу настоящите касатори, като ответници – солидарни длъжници, положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за вземане в размер на 33 000 лв. по запис на заповед от 25. 09.2014 г., издаден за обезпечаване на задължение по договор за покупко- продажба на движими вещи, с падеж – 25.09.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 437 от 20.10.2016 г. и изпълнителен лист № 961 от 20.10.2016 г., по ч.гр.д.№ 833/2016 г. на Червенобрежкия районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение не съществува обвързаност, която следва да се обсъжда и би позволила да се приеме, че вземането по издадения менителничен ефект е погасено, респ. не е дължимо.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГП Твърди се, че по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право :1.”При липса на спор за обезпечителната функция на запис на заповед по каузално правоотношение, каква е връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение?”; 2.„При липса на спор за обезпечителната функция на запис на заповед по каузално правоотношение, в хипотезата на настъпил падеж на ценната книга, но ненастъпила изискуемост на задължението по обезпечената каузална сделка, възможно ли е поемателят да предяви претенция срещу издателя и в производство по чл.422, ал.1 ГПК, с оглед абстрактния характер на записа на заповед?”; 3.”Обезпечителната функция на записа на заповед обхваща ли цялостното изпълнение на договора или обезпечава изпълнението само на конкретно задължение по каузалното правоотношение?”и 4.”Възможно ли е поемателят в производството по чл.422, ал.1 ГПК да разшири обезпечителната функция на записа на заповед по конкретно задължение по каузалното правоотношение и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните при такова разширяване?”, е налице противоречие с практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
За илюстрация на визираното противоречие са цитирани: ТР на ОСГТК на ВКС № 4/2014 г. постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС:№ 249/ 02.02.205 г., по т.д.№ 4224 / 2013 г. на І т.о.; № 108 от 22.07.2014 г., по т. д. № 2418/2013 г. на І т.о. ; № 171 от 11.11.2014 г., по т.д.№ 2913/2013 г. на І т.о.; № 61 / 21.10.15 г., по т.д.№ 894/2014 г. на І т.о.; № 378 / 30. 11. 2011 г., по гр.д.№ 314/2011 г. на ІІІ г.о.;№ 95 от 08.07.2014г., по т.д.№ 2473 /2013 г., на ІІ т.о. ; № 17 от 16.02.2015 г., по т.д.№ 116/14 . на ІІ т.о.; № 502 от 26.07.2010 г., по гр.д.№ 222/2009 г. на ІV г.о.; № 89 от 17. 07. 2009г., по т.д.№ 523/2008 г. на ІІ т.о. и № 38 от 27.02.2012 г., по гр.д.№ 1227/2011 г. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, без излагане на конкретни правни доводи. При уславията на евентуалност изразява подробно аргументирано несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, Великотърновският апелативен съд е споделил като основан на закона извода на първостепенния съд за основателност на иска по чл.422, ал.1 ГПК, предявен от „ПЕРЛАМЕТ СЕ” ООД, гр. София срещу двамата касатори, като ответници за установяване, че при условията на солидарност същите му дължат сумата 33 000 лева по запис на заповед от 25.09.14 г., издаден в полза на ищцовото търговско дружество от П. Ц. П., лично и в качеството му на управител на „ПАЛМЕКС-03”ЕООД, гр. Червен бряг , за което вземане, идентично по размер с вземането му, произтичащо от сключен между двете ЮЛ- търговци, договор за покупко- продажба на движими вещи от 25.09.14 г. / датата на издаване на записа на заповед/, е издадена оспорената в срок заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 833/2016 г. на Червенобрежкия районен съд.
Позовавайки се на вида и характера на безспорно обезпеченото с процесния менителничен ефект задължение на ответника – продавач „ПАЛМЕКС-03” ЕООД, гр. Червен бряг, по чл.3.1 от каузалното правоотношение между двете търговски дружества, въззивният съд е счел, че по необходимост същото включва извършване на две последователни действия от страна на последния – да освободи внесените, на трето лице,банкови гаранции и да възстанови на „ПЕРЛАМЕТ СЕ” ООД, гр. София сумите от същите. Обстоятелството, че в хода на процеса ответното Е., настоящ касатор, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си за възстановяване внесените банкови гаранции на ищеца, вкл. да е предприел необходимите за успешното му реализиране действия, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва той да е изправна страна по каузалната сделка и вземането му по менителничния ефект да е погасено. Допълнителните аргументи на решаващия състав на въззивния съд са, че в разглежданата хипотеза на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, каузалното правоотношение, във вр. с което записът на заповед е издаден, подлежи на изследване само и единствено доколкото заявените от длъжника релативни възражения, основани на каузалната сделка, биха имали за последица погасяване на менителничното вземане. Поради това без значение за съществуване на претендираното вземане на ищеца по менителничния ефект е, че към 19.01.2017 г. внесената под формата на банкова гаранция сума от общо 33 000 лв., възстановяването на която ответникът- ЮЛ дължи по каузалното правоотношение, не е била възстановена на последния. Съобразно възприето разрешение въззивната инстанция е счела, че по отношение на издателя П., който безспорно не е страна по каузалното правоотношение, ищецът – поемател не е задължен в производството по чл.422, ал.1 ГПК нито да въвежда основание за поетото от същия менителнично задължение, нито да доказва възникване и съществуване на вземането си по каузалното правоотношение, във вр. с което процесната и редовна от външна страна ценна книга е издадена.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.
Поставеният от касатора в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК материалноправен въпрос № 1, свеждащ се в същността си до връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение в хипотезата, когато ефектът безспорно обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, се включва в предмета на конкретния правен спор и като обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния изход на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- обща главна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Основателно е и позоваването на селективния критерии по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед така възприетото от въззивния съд разрешение се налага извършване на преценка за съответствието му както със задължителните разяснения по т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора: решение № 249 от 02.02.2015 г., по т.д.№ 4224/2015 г. на І т.о.; решение № 171 от 11.11.2014 г., по т.д.№2913/2013 г. на І т.о.; решение № 61 от 21.10.2015 г., по т.д.№ 894/14 г. на І т.о.; решение № 52 от 13.06.2017г., по гр.д.№ 60103/2016 г. на ІІІ г.о. и др..
Останалите материалноправни въпроси са хипотетично поставени, тъй като не са били въобще предмет на обсъждане от въззивния съд и нямат обуславящо значение за изхода на делото. Процесуалноправният въпрос, свързан с възложената доказателствена тежест в разглежданата по- горе хипотеза, при недоказаност на поддържаното от касатора селективно основание, не обосновава самостоятелен достъп до касационен контрол Същият по необходимост подлежи на обсъждане, в производството по чл.290 ГПК, с оглед въведеното оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт, поради неправилно разпределена доказателствена тежест на страните.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 44 от 14.03.2018 г., по в.т.д.№ 418 / 2017 г., по описа на с.с.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок, считано от уведомяването, да представят по делото документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в общ размер на сумата 660 лв./ шестстотин и шестдесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ жалбоподателите, че при неизпълнение в срок на дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: