3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
С., 19.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1464/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от [фирма], ЕИК[ЕИК] и от [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу определение № 25 от 13.03.2018 г. по ч.т.д. № 27/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което са оставени без разглеждане депозирани от същите страни частни жалби против определение № 10 от 04.01.2018 г. по т.д. № 169/2017 г. на Окръжен съд – Плевен, с което, на основание чл.464 ал.1 ГПК съдът е спрял предаването на сумата 38 774.84 лв. на кредитора с оспорено вземане – [фирма] по протокола за разпределение от 16.11.2015 г. по изп.д. № 265/2015 г. на ЧСИ Т. К., поради предявен от [фирма] /първоначален взискател/ против [фирма] /присъединен взискател/ и [фирма] /длъжник/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 ГПК.
В частните жалби се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на определението, основани на нищожност и недопустимост на първоинстанционното определение и недопустимост на иска по чл.464, ал.1 ГПК, по който е образувано т.д. №169/2017 г. на Окръжен съд – Плевен. Претендира се отмяна на атакуваното определение, с произтичащите правни последици.
Ответникът по частните жалби – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, е депозирал писмени отговори, в които поддържа доводи за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни.
За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т. е преценил, че сезиращите го частни жалби са насочени против определение, с което е спряно плащането на сумата по протокол за разпределение, определена за кредитора с оспорено вземане с предявения иск по чл.464, ал.1 ГПК. Поради предявяване на този иск, по силата на закона е настъпило и спиране на плащането на сумата, дължима на кредитор с оспорено вземане. Прието е, че това определение на Окръжен съд – Плевен не е преграждащо, нито е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване и не попада сред определенията по чл.274, ал.1 ГПК.
Определението е правилно.
Предмет на настоящото частно производство е единствено въпросът – дали определението на съда за спиране предаването на сумата, определена за кредитор с оспорено по реда на чл.464, ал.1 ГПК вземане, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно изричната разпоредба на чл.464, ал.1 ГПК висящността на делото, имащо за предмет оспорване съществуването на вземането на присъединен кредитор, спира единствено предаването, от страна на съдебния изпълнител, на определената по разпределението сума за кредитора с оспореното вземане. Спирането настъпва по силата на закона, но следва то за бъде констатирано с изричен акт на съда, пред който е висящ спора по чл.464, ал.1 ГПК, за да бъде съобразено от съдебния изпълнител по висящото изп.дело. Както е посочено и в цитираното от първия жалбоподател определение по ч.гр.д. № 4232/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., актът на съда по чл.464, ал.1 ГПК е квалифициран като правно указание, което частният съдебен изпълнител ще съобрази при влязло в сила разпределение. Върху специалното суспензивно обезпечително действие на отрицателния установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК е акцентирано и в определение № 273/20.12.2017 г. по приложеното ч.т.д. № 402/2017 г., с което Апелативен съд – Велико Т. е обезсилил като недопустимо първоначалното произнасяне, по реда на чл.389 и сл. ГПК, на ОС-Плевен по особеното искане за спиране предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено вземане, като е върнал делото за произнасяне по това искане именно по реда на чл.464, ал.1 ГПК.
Законосъобразно е изразеното от въззивния съд становище, че определението на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по реда на чл.464, ал.1, изр.2 ГПК, не попада в обхвата на процесуалните съдебни актове по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – преграждащи по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят е предвидил възможност за самостоятелен инстанционен контрол.
Доводите на частните жалбоподатели за недопустимост на иска по чл.464, ал.1 ГПК срещу заложен кредитор, пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ, който няма качеството на присъединен взискател, както и за последваща отмяна на разпределението, са извън предмета на настоящото производство. В тази връзка не биха могли да се преценяват и сочените от частните жалбоподатели пороци на определението на Окръжен съд – Плевен, тъй като по тях съдът би дължал произнасяне само при допустим инстанционен контрол.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 от 13.03.2018 г. по ч.т.д. № 27/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: