О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
Гр. С., 01.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 383/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], представлявана от изпълнителните директори М. Г. и П. Д., чрез юрк. Л. С., срещу решение № 230/17.10.2016 г. по в.гр.д. № 306/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 142 от 14.04.2016 г. по гр.д. № 711/2015 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Й. Б. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ до размер от 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2014 г., и вместо това въззивният съд е постановил решение, с което е осъдил дружеството да заплати на пострадалото лице сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, станало на 06.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата обжалвана отхвърлителна част /за разликата над 8 000 лв. до общо предявените 32 000 лв./ първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК – поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва констатацията на съда за наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован по риска “Гражданска отговорност на автомобилистите”, при причиняването на вредите. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с разноските за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос: Допустимо ли е въззивният съд да замести със свои разсъждения изводи на експертно ниво от определена сфера на науката, основани на фактическата обстановка, констатирана от държавните органи при обследване на мястото на произшествието, и въз основа на същите, извън компетентност, да формира правни изводи относно извършване на нарушения на правила за движение по пътищата, както и допустимо ли е изводите, обуславящи крайния изход на спора, да са основани на обстоятелства, за които не е извършено пълно доказване. Касаторът твърди, че обжалваното решение е в зависимост от отговора на посочения правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а допълнителната предпоставка за достъп до касация е съответно тази по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснована с Решение № 120 от 28.05.1988 г. по н.д. № 156/1988 г., III н.о. на ВС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК Б. Й. Б., чрез процесуаалния си пълномощник – адв. С. М., е представил отделни отговори на касационната жалба и на изложението, в които поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна. По подробно изложени доводи моли да не се допуска касационна проверка на решението в обжалваната му част, а в полза на пълномощника – да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, имащи значение за настоящото производство, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че на 06.08.2014 г. Б. Б. е пътувал от [населено място] за [населено място] в лек автомобил „Тойота Ф“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Велико Г. М.. В насрещното платно се движел товарен автомобил „Д.“ с рег. [рег.номер на МПС] с полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , натоварен с дърва. Времето било дъждовно, а пътят бил мокър. При навлизане в десен завой между левите страни на двата автомобила последвал приплъзващ удар. В резултат на пътния инцидент на ищеца била причинена средна телесна повреда. С Постановление от 17.02.2015 г. на РП – [населено място] било прекратено наказателното производство ДП № Д-744/2014 г., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1 НК, относно горното ПТП. За механизма на произшествието по делото са изслушани съдебно-технически експертизи, както и гласни доказателства, които си кореспондират. Според заключението на в.л. инж. Д., началото на съприкосновението между предната лява част на лекия автомобил и лявата страна на полуремаркето е настъпило около надлъжната разделителна линия. Водачът на лекия автомобил е следвало да осигури минимално странично разстояние от 0.7 м. между своето и насрещното пътнотранспортно средство. Именно неосигуряването на това разстояние е причина за удара. Според заключението по назначената тричленна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. Г., инж. Д. и инж. М., при навлизане в десния по посоката му на движение завой, поради действия на водача /неконтролирано спиране/, лекият автомобил е нарушил устойчивото си движение, приближил се е към лявата страна на насрещно движещия се автомобил и е последвал приплъзващ страничен удар между двата автомобила. Причината за произшествието е, че водачът на лекия автомобил не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и насрещното превозно средство. Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Ф“ с рег. [рег.номер на МПС] към момента на ПТП е била застрахована при ЗК [фирма]. При произшествието Б. е получил открито счупване на главичката на лява лъчева кост, както и разкъсно-контузна рана на дясната ръка. Била направена спешна операция на 07.08.2014 г. Проведеното лечение продължило 13 дни, като лицето било в отпуск по болест 73 дни. Към момента на извършване на експертизата се е наблюдавало пълно възстановяване в обема на движение.
От правна страна въззвният съд е приел, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а именно: извършено увреждане от страна на водача на л. а. „Тойота Ф“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество, противоправно поведение и вина на увреждащия, както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца травматични увреждания, довели до претърпените неимуществени вреди. С оглед горното, предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 ЗЗД е счетен за частично основателен за сумата от 8 000 лв. При определяне размера на обезщетението, съдът е взел предвид вида и характера на настъпилите увреждания, проведеното оперативно лечение, както и продължителността на лечение и възстановяване. Отчетени са също пълното възстановяване на двигателния обем на засегнатия крайник, възрастта на пострадалия, социално-икономическото положение в страната и съдебната практика при определяне размера на обезщетението при идентични увреждания. За неоснователно е счетено възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице, поради липса на предпазен колан, за което са изложени подробни доводи.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения, изведени от задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. относно приложението на чл.280 ал.1 ГПК:
Въпросът, по който се иска допускане на касационен контрол, е неясно формулиран и не кореспондира нито с решаващата правна воля на съда, нито с фактическите му констатации. Всъщност чрез него се оспорва верността на приетите за установени по делото факти, касаещи причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпилото ПТП, поради което е относим към обосноваността и правилността на съдебния акт. Последните, като основания за касационно обжалване, а не за неговото допускане, не могат да се проверяват на етапа на селекция на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК. Отделно от горното, касаторът не доказва и релевираното факултативно изискване за достъп до касация, т.к. цитираното и приложено от него решение не представлява задължителна съдебна практика по ГПК, в смисъла, вложен в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационно обжалване може и следва да бъде допуснато, когато касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил изхода му, и кумулативно с това е доказал, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или разрешаван противоречиво от съдилищата, или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед горното, исканият достъп до касация следва да бъде отречен, а касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 730 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230/17.10.2016 г. по в.гр.д. № 306/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната му от ЗК Л. И. АД част.
ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. С. С. М. от АК Р. сумата 730 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: