О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
Гр.София, 30.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1991/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ОККО 1“ ЕООД София срещу Решение № 354/9.02.2018 г. по в.т.д.№ 5624/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1633/15 август 2017 г. по т.д.№ 3120/2014 г. на СГС, VІ ТО, 22 състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно в частта, в която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на предявените от него искове с правно основание чл.34 ЗЗД срещу „Българо-американска кредитна банка“ АД София за сумата 90166,60 ЕВРО, представляваща неправомерно събрана сума по договор за особен залог върху вземане от 27.11.2009 г. за сумата 19935,77 ЕВРО, представляваща неправомерно събрана сума на 17 март 2011 г. въз основа на споразумение между страните в анекс № 2/15 март 2011 г. към договор за учредяване на особен залог върху вземане от 27.11.2009 г., както и исковете по чл.86 ЗЗД за сумата 25730,69 ЕВРО, представляваща законна лихва върху неправомерно събраната от ответника сума 90166,60 ЕВРО за периода от 27.06.2011 г. до 19.02.2014 г. и за сумата 6347,62 ЕВРО, представляваща законна лихва върху неправомерно събраната сума 19935,77 ЕВРО за периода от 17 март до 19.02.2014 г. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и уважаване на обективно съединените искове в предявения размер. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос „Приложима ли е разпоредбата на чл.40 ЗЗД към договори, сключени от дружество с ограничена отговорност чрез управителя му.
В срока за отговор на касационната жалба по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни поддържаните от жалбоподателя доводи за недействителност на процесните договори за особен залог, както и за приложимост на разпоредбата на чл.40 ЗЗД към сделки, сключени от органен представител на търговско дружество. Споделил е изводите на първоинстанционния съд досежно изключване на органното представителство на юридическите лица от приложното поле на разпоредбата на чл.40 ЗЗД и относителна недействителност като съобразени с разясненията в мотивите на ТР № 3/15.11.2013 г. по ТД № 3/2013 г. на ОСГТК, според които външно изразената воля от органния представител спрямо трети лице не е същинско представителство по ЗЗД, основано и представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на съответния орган. Съдът е препратил и към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение, съгласно които предвидената в чл.40 ЗЗД недействителност е неприложима към органното представителство, същото не включва упълномощаване. Прието е, че процесните суми са събрани въз основа на валиден договор и исковете за връщането им са неоснователни.
Предвид съдържанието на възпроизведените мотиви следва да се приеме,че изведеният от касатора правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд за неоснователност на исковете.
По изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос относно принципната приложимост на разпоредбата на чл.40 ЗЗД към договори, сключени във вреда на представлявано дружество с ограничена отговорност чрез управителя му, няма формирана задължителна практика.
Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. по ТД № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изложените в мотивите към т.2 на същото съображения, на които се позовава в обжалваното решение въззивният съд, са относими към конкретна хипотеза на чл.38 ал.1 пр.2 ЗЗД – сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества. Разгледаната в него хипотеза на множествено представителство не е сходна с процесната.
ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по ТД № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС съдържа отговори на въпросите относно правните последици от сключването на договор, при който представителя на едната страна се е споразумял с другата във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД и относно вида недействителност на договора. В мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че недействителността по чл.40 ЗЗД ще намери приложение само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт, учредена с пълномощно или по силата на закона.
По формулирания от касатора въпрос липсва и трайно установена съдебна практика с формирано дългогодишно принципно прилагано разрешение от ВКС на конкретния материалноправен въпрос или при сходни хипотези.
Правният въпрос е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.40 ЗЗД и за развитието на правото, поради което следва да се приеме, че е налице соченото допълнително селективно основание по чл. 280 ал.1 т. 3 и разрешаването на въпроса би допринесло за разглеждането и решаването на делото според точния смисъл на закона.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 354/9.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по в.т.д.№ 5624/2017 г. в обжалваната му част.
Указва на касатора „ОККО 1“ ЕООД гр. София да представи доказателства за внасяне на 5688 лв. ДТ по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в деловодството на Търговска колегия на ВКС.
След представянето на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: