О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
Гр. С., 26.06. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 3058/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1773 от 19.07.2017 г. по в.гр.д. № 2373/2017 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 6181 от 19.07.2016 г. по гр.д. № 12870/2014 г. на Софийски градски съд, І-9 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. П., представляван от настойника си – Г. В. П., иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 300 000 лв. до 380 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени при настъпило на 14.04.2012 г. ПТП, като вместо това искът за сумата от 80 000 лв. е уважен, а в останалата осъдителна част първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК – поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва констатацията на съда за доказано виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован по риска “Гражданска отговорност на автомобилистите”, при причиняването на вредите, като се поддържа, че увреждането е в резултат на виновно противоправно поведение на самия пострадал. По конкретно изложени доводи в посочения смисъл се моли решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена, ведно с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните формулирани въпроси: 1/ Обстоятелството, че даден автомобил е спрял и изчаква преминаване на останалите участници, включително и ищеца, води ли до извод за виновно и противоправно поведение от страна на водача? 2/ Обстоятелството, че водачът на лек автомобил е спрял и изчаква преминаване на останалите участници на място, от което му се открива видимост спрямо останалите участници в движението, поради ограничение на видимостта от спрял тролейбус, води ли до извод за осъществено виновно и противоправно поведение? 3/ След като никоя от страните не оспорва приложен по делото официален документ – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно който ищецът има призната категория за управление на лек автомобил „В”, но няма призната категория за управление на мотоциклет – „А”, ползва ли се с материална удостоверителна сила този констативен протокол? Моли се да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл.280 ал.1 т.3 вр. чл.281 т.3 ГПК, като доводи в подкрепа на искането за приложимост на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но не се доказват основанията за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава.
За да приеме за установено, че водачът на лекия автомобил, относно който е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, виновно е причинил произшествието, при което е пострадал тежко ищецът, съставът на въззивния съд наново е обсъдил всички събрани в хода на процеса доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица, заключения на вещото лице по назначените САТЕ и допълнителна САТЕ относно механизма на ПТП, гласни доказателства, включително на другия участник в ПТП, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като мотивирано е посочил кои от тях и защо кредитира, и кои преценява като изолирани и недостоверни. В резултат на това по фактите съдът приема, че на 14.04.2012 г., около 14:00 часа, в [населено място], при управлението на л.а. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. [рег.номер на МПС] , водачът му М. Л. П. виновно нарушава правилата за движение по пътищата, като не спира на знак Б2 „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и причинява по непредпазливост ПТП с участието на мотоциклет марка „Х.“, с peг. [рег.номер на МПС] , от което е последвало увреждане на водача на мотоциклета – ищеца В. Г. П..
Първите два въпроса, формулирани от касатора, касаят единствено и само фактическата обстановка относно механизма на автопроизшествието, с оглед конкретните данни по делото, като основание за преценка, дали е налице виновно поведение на застрахования водач, освен това се основават на факти, които въззивният съд не е приел за осъществени. Поради това те са изцяло относими към правилността на обжалваното решение, респ. неговата обоснованост, и като такива не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В този смисъл са и указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че пострадалото лице е управлявало мотоциклета, без да има призната правоспособност, съставът на въззивния съд е приел, че в подкрепа на това обстоятелство, за което доказателствената тежест се носи от ответника, по делото не са представени доказателства.
С третия формулиран въпрос касаторът всъщност прави оплакване, че данните за това се съдържат в констативния протокол за ПТП, находящ се по делото, но в тази част протоколът изобщо не е обсъждан, нито е имало спор с каква доказателствена той сила се ползва. Т.к. протоколът не е преценяван от съда в сочения от касатора смисъл, поставеният във връзка с него въпрос не е обусловил правораздавателната му воля и няма значение за изхода на спора. Отново се касае до въпрос, който има значение единствено за правилността на формираните от въззивния съд изводи по см. на чл.281 т.3 ГПК, а не за такъв, който отговаря на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. В цитираното по-горе тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за касационно обжалване и основанията за неговото допускане, което не е съобразено от касатора, доколкото той счита същите за неразривно свързани. Освен това, налице е трайно установена практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, че липсата на свидетелство за правоуправление като закононарушение само по себе си не е достатъчно за доказване на приноса на пострадалото лице. Съпричиняване може да бъде отчетено само при безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е частично формулиран и четвърти въпрос, но той не е довършен и по него съдът е в невъзможност да се произнесе. За пълнота следва да се изтъкне, че в изложението липсва обосноваване и на допълнителните селективни критерии, на които касаторът се позовава /посочването им е изцяло бланкетно/.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора, в полза на ответника по касация се дължат сторените за настоящата инстанция разноски. В случая последният е защитаван по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, поради което в полза на пълномощника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 8 217 лв. с ДДС /представляващо 3/4 от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.5 НМРАВ, на основание чл.9 ал.3 от същата/.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1773 от 19.07.2017 г. по в.гр.д. № 2373/2017 г. на С. апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. С. С. Ч. 8 217 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: