1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
Гр.София, 03.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 230/2017 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. А. срещу Решение № 340/2.11.2016 г. по в.т.д.№ 495/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, в която е потвърдено решението на Окръжния съд Стара З. от 13 април 2016 г. по т.д.№ 346/2014 г. по описа на същия съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] София сумата 23452,28 лв., представляваща непогасена главница по договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.6.2011 г. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба 27.11.2014 г. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата на ответника се поддържа, че решението е недопустимо в обжалваната му част, с която е уважен частично осъдителен иск, предявен в отношение на евентуалност с установителен иск по чл.422 ГПК за вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 14 юни 2011 г. – главница, договорна и наказателна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение № 17 от 10.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 79/2014 г. на РС Чирпан. Претендира се обезсилване на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част като процесуално недопустимо и евентуално отмяната му като неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси. Ответникът по касация изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Пловдивския апелативен съд от заинтересована легитимирана страна и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
Установителният иск, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу В. Й. А. на основание договор за потребителски кредит и предсрочна изискуемост на вземанията за главница и лихви, настъпила автоматично на 25 март 2012 г. по силата на договорна клауза, е отхвърлен с решение, влязло в сила поради необжалването му от заинтересованата страна – ищец „ОББ“. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 23 452,28 лв. представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит, сключен на 14 юни 2011 г., ведно със законната лихва от 27.11.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, Пловдивският апелативен съд е приел, че е налице вътрешнопроцесуалното условие, въведено от ищеца, за разглеждането на евентуалния осъдителен иск – неуважаване на предявения като главен установителен иск по чл.422 ГПК.
С предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност е въведено твърдението за упражнено от ищцовата банка право да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Споделен е като законосъобразен и правилен изводът на Старозагорския ОС, че предсрочната изискуемост е изменение на договора, настъпващо по волята на една от страните, при кумулативно наличие на обективен и субективен елемент на фактическия състав на предсрочната изискуемост – непогасени две поредни падежирани вноски съгласно клаузата на чл.21 на процесния договор и обявяване на вземането за предсрочно изискуемо с нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба – ново обстоятелство, заявено с осъдителния иск.
С оглед съдържанието на исковата молба и на решаващите мотиви, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на евентуалния осъдителен иск въззивното решение следва да бъде допуснато до касация в обжалваната му от ответника част в хипотезата на вероятна недопустимост – за проверка на съответствието му с условията по т.11б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за допустимост на първоначалното съединяване и съвместно разглеждане на установителен иск по чл.422 ГПК за вземания по заповед за изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит, и осъдителен иск за същите вземания.
В контекста на оплакването за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част е формулиран хипотетичният процесуалноправен въпрос по т.1 от изложението – Подлежи ли на разглеждане евентуалният осъдителен иск при ЧАСТИЧНО УВАЖЕН главен иск, произтичащи от едно и също правоотношение между страните. Отговорът на въпроса е неотносим към предмета на спора поради ОТХВЪРЛЯНЕТО на главния иск за установяване на процесните вземания за пълния им размер с влязло в сила решение. Сбъднало се е поставеното от самия ищец вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на предявения в отношение на евентуалност осъдителен иск, но обвързаността на допускането на касационното обжалване от сочените от касатора правни въпроси не се отнасят до валидността и допустимостта на въззивното решение, за които съдът е длъжен да следи служебно и в стадия на селектиране на жалбата дори когато не са подведени от касатора под основанията за допускане до касационен контрол.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 340/2.11.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 495/2016 в обжалваната му потвърдителна част.
УКАЗВА на касатора В. Й. А. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на 469,04 лв. държавна такса по сметка на ВКС в деловодството на Търговска колегия.След представяне на вносния документ делото да се докладва да Председателя на Второ ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: