О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 21.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2769/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5273 от 05.09.2018 г., подадена от: Т. Г. С. и В. Д. Д., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 506 от 07.08.2018 по в.ч.т.д. № 384/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 957 от 13.03.2018 г. по т.д. № 993/2016 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на молбата на Т. С. и В. Д. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Оспорва се изводът на съда за получаван от молителката С. месечен доход от наем, тъй като към датата на постановяване на определението уговореният наемен срок е изтекъл. Твърди се неправилност на становището на въззивния съд за размера на месечния осигурителен доход на молителката Д., която от 01.06.2018 г. получава единствено обезщетение за отглеждане на малко дете. Частните жалбоподателки считат, че след като получаваните от тях доходи са в по-нисък размер от необходимия доход за издръжка на едно лице /според НСИ/, то са налице предпоставките за освобождаването им от дължимата за въззивно обжалване ДТ. Към жалбата са приложени писмени доказателства.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Към кой момент следва да бъдат преценени доходите, които лицето/неговото семейство получава при подадена молба по чл.83, ал.2 ГПК – към момента на подаване на молбата или към момента на постановяване на съдебния акт; 2. Брутният или нетният размер на трудовото възнаграждение, което лицето получава, следва да бъде взет предвид от съда при преценка основателността на подадена от това лице молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски и 3. При преценка основателността на молба по чл.83, ал.2 ГПК и при наличие на изискана служебно от съда справка от НОИ, следва ли да бъдат взети предвид всички декларации и заявления, подадени до НОИ от молителя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната касационна жалба, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
При постановяване на атакувания съдебен акт, с който е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение молбата на Т. С. и В. Д. за освобождаване от общо дължимата държавна такса – 1501.06 лв. по подадена от тях въззивна жалба срещу решението по т.д. № 993/2016 г. на ОС-Варна, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е извършил преценка на данните, декларирани от молителките и тези, съдържащи се в служебно изисканите от ОС-Варна справки от НАП, от Службата по вписвания и от ОД на МВР – Варна. Прието е, че молителката С. е в трудоспособна възраст, притежава недвижим имот и лек автомобил, получава доходи от наем в размер на 450 лв. месечно, а от м.05.2018 г. е заета по трудово правоотношение с месечен осигурителен доход 510 лв., а молителката Д. през 2017 г. е получавала доходи от майчинство и семейни добавки в общ размер на 7933.59 лв., без данни за размера на издръжката, която следва да се осигурява от бащата на детето й, а от м.01.2018 г. и понастоящем работи по трудово правоотношение, с месечен осигурителен доход от 961 лв. В резултат на извършена преценка относно предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, съпоставени с размера на общо дължимата ДТ, въззивният съдебен състав е приел, че не би могъл да се изведе обоснован извод, че молителките, или някоя от тях, не разполагат с достатъчно средства за заплащане на ДТ по депозираната обща въззивна жалба. По тези съображения е потвърден отказът на администриращия въззивната жалба съд за освобождаване от държавна такса.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частните жалбоподателки въпроси не покриват изискванията на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос – относно момента, към който се преценява дали физическото лице не разполага с достатъчно средства да заплати съответната ДТ, не може да се приеме за значим за изхода на частното производство пред Апелативен съд – Варна, доколкото той е обвързан от твърдения, основани на приложени към частната касационна жалба писмени доказателства: договор за наем от 03.06.2017 г. /при липса на данни дали след 03.06.2018 г. този договор не е с неопределен срок съгл. чл.23, б.”а”/, декларация и справка от НОИ и извлечения от сметки, които не са представени по време на висящността на частното производство пред АС-Варна. Преценката на тези доказателства в стадия на селекция на жалбите е процесуално недопустимо, предвид и тяхната пряка относимост към правилността на атакуваното определение и липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране.
Останалите два въпроса са фактологически обусловени и като цяло касаят правилността на изведения от въззивния съдебен състав извод за липса на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на молителките от ДТ за инициираното от тях въззивно обжалване на първоинстанционото решение, тъй като отговорът им предпоставя проверка за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение. При формулиране на тези въпроси не са съобразени указанията по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено и ясно разграничение между основанията за достъп до касация и основанията за неправилност на съдебния акт.
Касационно обжалване на въззивното определение не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението му, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърденията на частните жалбоподателки във връзка с поддържаната очевидна неправилност на обжалваното определение се основават на оплакванията, изложени в жалбата. Тези оплаквания са релевантни към правилността на атакувания съдебен акт, по която ВКС е компетентен да се произнесе само след допуснато касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 506 от 07.08.2018 по в.ч.т.д. № 384/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: