3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
Гр.София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2359/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община София против Решение № 1495/18.06.2018 г. на САС, 6 състав, ТО, с което е отменено изцяло Решение № 52/08.01.2018 г. на СГС, VІ т.о., 9 състав, и е отхвърлен иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от касатора срещу „София крематориум“ АД гр. София за отмяна на решения на Общото събрание на ответното дружество проведено на 1 февруари 2017 г. по т.1 до т.7 включително, като неоснователен и недоказан. С първоинстанционното решение е уважен предявения от Столична община иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ против „София Крематориум“ АД София за отмяна на решенията, взети на Общото събрание на акционерното дружество с протокол от 1.02.2017 г. по т. 1 до т. 7 и е оставен без разглеждане евентуално съединения иск на СО против „София крематориум“ АД София за прогласяване нищожност на решенията, взети на Общото събрание на ответното дружество с протокол от 1.02.2017 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопрозиводствените правила. Претендира се отмяната му и потвърждаване решението на СГС. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация „София крематориум“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно решение на въззивен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че капиталът на ответното дружество с номинална стойност 850 000 лв., разпределен в 85 000 бр. поименни акции с правно на глас, се притежава от Столична община и „СКУТУМ“ ООД Милано с акционерно участие съответно 17000 бр. обикновени поименни акции и 68 000 бр., с номинална стойност 10 лв. всяка. Ищецът СО е един от двамата учредители на АД „София крематориум“, а „Скутум“ ООД е придобило акциите си с валидни разпоредителни сделки – джира на поименни акции от 24.08.2014 г. /10 бр./ и от 26.08.2014 г. – 67990 бр., с които „Карма интернешенъл“ АД чрез изпълнителния си директор С. У. му прехвърля всички свои акции, представляващи 80% от капитала на ответното дружество. Процесното общо събрание на акционерите е проведено по предварително оповестения дневен ред на 1 февруари 2017 г. в съответствие с предвидена в устава възможност за насрочване на ново заседание при липса на кворум в срок не по-рано от 15 дни, въззивният съд е приел, че с насрочване на заседанието на 15-я ден изискването на чл.33 ал.1 от Устава на акционерното дружество е спазено. Обсъдени са възраженията за противоречие на разпоредителните сделки от 24 и 26 август 2014 г. с разпоредбите на чл.15 от устава на дружеството и съдът е достигнал до извода, че са спазени въведените с него допълнителни изисквания за валидно разпореждане с акции в полза на трети лица – уведомяване на останалите акционери са желаната продажба и условията, при които се предлагат акциите, за цената и начина на плащането й при първата сделка. Прието е за безспорно, че с изпращането на уведомление до СО от 30 юни 2014 г. от предложителя, с което е изпълнил задължението да уведоми другия акционер за намерението си за продаде 200 бр.акции по 2000 лв. всяка на „Инвестмънтенд консултинг“ ЕООД при „плащане изцяло по банков път“, с изтичането на тридесетдневния срок за изкупуване от акционер и неуведомяването на предложителя от СО, че желае да изкупи предлаганите акции на същата цена при оферираните условия, с прехвърлянето на 10 акции в рамките на месечния срок след 30 юли 2014 г. в полза на „Скутум“ ООД и плащания на приобретателя с 3 бр. преводи по банкова сметка на продавача общо за сумата 10 300 ЕВРО са спазени допълнително въведените изисквания на уставните разпоредби за прехвърляне на поименни акции, поради което джирото на 10-те броя акции от 24 август 2014 г. е породило действие и по отношение на акционерното дружество съгласно чл.15 ал.6 на устава. Придобитата част от пакета акции легитимира купувача като акционер, вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето и извършеното на 1 юли 2016 г. вписване има само декларативен ефект, поради което второто прехвърляне – на 67990 бр.акции – е прехвърляне между акционери и се извършва свободно – по реда на чл.15, ал. 3, което означава, че към откриването на процесното общо събрание „Скутум“ ООД е представено с 68000 поименни акции и събранието е проведено при необходимия кворум съгласно чл.33 ал.1 от устава. Съдът е заключил, че взетите решения са валидни, поради което искът е неоснователен и обжалваното решение, с което е уважен,следва да бъда отменено.
В контекста на оплакванията на касатора за необсъдени доводи и възражения относно действителността на джирата от 24 август 2014 г. и от 26 август 2014 г. е формулиран процесуалноправният въпрос по т. 5 в изложението му – относно задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните. От мотивите на въззивния акт е видно, че не са обсъдени доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение, както и релевираните с исковата молба твърдения за нищожност на две джира по т.2. Ищецът-касатор поддържа, че членствените права на прехвърлителя са материализирани с временно удостоверение, а са джиросани акции, каквито не са издавани. Те представляват друг вид ценна книга с различни правни характеристики. В самите джира е посочено, че с тях се прехвърлят акции, поради което сделките са нищожни, тъй като имат невъзможен предмет.
Като не се е произнесъл по основанието за нищожност по чл.26 ал. 2 пр.1 ЗЗД във вр.чл. 44 ЗЗД, въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора. По въпроса има и формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която настоящият съдебен състав споделя – Решение № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Реш. № 68/24.04.2013 г. по т.д.№ 78/2010 г. на Второ т.о., Реш. № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касационен контрол по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните“.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1495/18.06.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по в.т.д.№ 1398/2018 г. по описа на същия съд.
УКАЗВА на Столична община гр. София да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасянето на 150 лв. ДТ по сметка на ВКС в деловодството на Търговска колегия. След представянето на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: