О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
Гр.София, 25.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2721/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена съвместно от лицата, упражняващи правомощията на синдик на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в несъстоятелност/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1430/21.06.2017 г. по т.д.№ 1617/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което, след отмяна на решение № 1218 от 08.07.2016 г. по т.д.№ 3601/2016 г. на СГС, VІ-1, е допълнен списъкът по чл.67 ал.2 З., обявен в ТР на 14.05.2016 г. по партидата на К. АД /н/ с вземане на С. С. А. с ЕГН [ЕГН] в размер на 182 223.19 лв., произтичащо от договори за преференциални безсрочни депозити № 86145 от 02.10.2012 г. и № 87722 от 06.11.2012 г. и договори за цесия от 14.01.2015 г., с поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94 ал.1 З..
С жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, въз основа на които се моли за неговата отмяна. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд, че по аналогия на чл.136 ЗЗД и чл.722 ТЗ, разпоредбата на чл.94 ал.1 т.4 З., в която е предвиден ред за удовлетворяване на вложители на банка в несъстоятелност, е прехвърляема привилегия, като не е отчетено, че качеството „вложител” е субективно и непрехвърлимо. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеното възражение по чл.66 ал.3 З. да бъде отхвърлено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Качеството „вложител” субективно качество ли е с оглед личността и при прeхвърляне на вземане чрез договор за цесия прехвърлимо ли е притежаваното от цедента качество, което го характеризира като вложител, на цесионера, придобил вземането; 2. Придобитото от цесионера вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за вложител по смисъла на § 1 т.4 от ДР на З.; 3. Коя правна норма е приложима при извършване на разпределение от синдика на осребреното имущество по чл.94 ал.1 З. /преди изменението с ДВ, бр.62 от 14.08.2015 г./ за кредиторите – цесионери – правната норма на чл.94 ал.1 т.4 З. или правната норма на чл.94 ал.1 т.7 З.; 4. Основополагащи ли са правните норми на ЗКИ, ЗПУПС /Закона за платежните услуги и платежните системи/ и Наредба № 3/2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции за откриване на банков влог в дефиницията за “вложител” по § 1 т.4 ДР З. с цел установяване, дали е законосъобразно да се ползва определението “вложител” от лица – невложители, включително цесионери; 5. Отговаря ли на дефиницията за “вложител” съгласно § 1 т.4 ДР З. цесионер, за когото не е налице което и да е от следните условия: не е в правоотношение с банката, не е сключил договор за влог с банката, не е предоставил парични средства на банката, не е идентифициран от банката съгласно нейните вътрешни правила, не е приел Общите условия на банката по реда на ЗПУПС, не заплаща такси по тарифата на банката за обслужване на специалната сметка, по която е осчетоводено прехвърленото вземане, не е извършена задължителната проверка по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Твърди се от касатора, че по първите три въпроса съдът се е произнесъл при условията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК /редакция до изменението на ГПК с ДВ бр.86/2017 г./, а по последните два – че не се е произнесъл, но те имат значение за точното прилагане на закона и са от съществено значение за производството по несъстоятелност на К. АД, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – С. С. А., чрез процесуалния си пълномощник, представя писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Първото възражение основава на факта, че касационната жалба е подадена от юрисконсулт на К. АД /н/, който няма представителни правомощия /синдиците не могат да упълномощят юрисконсулт на банката да ги представлява/. По отношение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК изразява становище, че формулираните от касатора въпроси не отговарят на изискванията за достъп до касация, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, евентуално не удовлетворяват допълнителните изисквания на посочената норма.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирани лица, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Неоснователно е възражението /макар и относимо към редовността, а не към допустимостта на касационната жалба/, че жалбата е предявена чрез лице без валидно учредена представителна власт, съгласно представеното пълномощно, т.к. същото е юрисконсулт на банката в несъстоятелност. Особеностите на З. и фигурата на синдика позволяват подобно упълномощаване. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл.31 ал.3 З. – вж. определение № 93/01.02.18 г. по ч.т.д.№ 3056/2017 г. на ТК, II отд., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, според което синдикът на банка може да бъде представляван от юрисконсулт на банката.
За да формира извод за основателност на възражението, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че вложител в К. АД е имал парични вземания по два договора за банков влог, сключени през 2012 г., съответно в размер на 20 000 евро и 73 000 евро. С договори за цесия от 14.01.2015 г. е прехвърлил същите на С. С. А.. Банката е уведомена за сключените цесии на 30.01.2015 г. Цесионерът е предявил вземане в общ размер на 182 223.19 лв., прието с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.7 З., като възражението му до синдика относно поредността на удовлетворяване е било оставено без уважение.
От правна страна съдът е посочил, че съгласно приложимата редакция на чл.94 ал.1 З. /преди изменението с ДВ, бр.62/2015 г./, вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са включени в 4-ти ред заедно с вземанията, за които се е суброгирал Фондът за гарантиране на влоговете в банките. В 7-ми ред се включват вземания, възникнали до 1 година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Спорът по делото е сведен до това, дали с прехвърлянето на вземането С. А. е придобила привилегията на вложител, съгласно легалната дефиниция на § 1 т.4 ДР З. – лице, което има право, съгласно приложимите законови и договорни условия, да получи паричните средства по банкова сметка, произтичащи от временните положения в резултат на обичайните банкови сделки; и по кой ред следва да бъде удовлетворена.
Съдът се е позовал на първо място на характера на договора за цесия, като правно уреден способ, чрез който се променя титулярът на прехвърлими вземания и настъпва правоприемство на страната на кредитора в едно правоотношение. Посочил е, че съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. изтеклите лихви. Привилегията представлява процесуално право, което се упражнява в изпълнителния процес и обезпечава друго материално право, като се изразява във възможността за предпочтително удовлетворяване на едно вземане, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие всичките му задължения. Това право възниква по силата на закона и не може да се прехвърля отделно от главното право, т.е. има акцесорен характер. В заключение съдът е посочил, че при прехвърляне на едно вземане, то запазва своето качество, източника си на възникване и привилегията, която има. Поради неизменността на прехвърленото вземане, привилегията по чл.94 ал.1 т.4 З. се запазва и за цесионера, подал настоящото възражение по чл.66 ал.6 З..
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на обжалваното решение до касационна проверка, с оглед формулираните от касатора правни въпроси, мотивираните от него основания за достъп до касация и указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно е, че крайният изход по спора във въззивното решение е основан на изводите за наличие на разпореждане с едно прехвърлимо парично вземане, по отношение на което се прилагат общите правила на ЗЗД относно цесията, включително относно привилегията, с което вземането се ползва. На тази база съдът действително не се е произнесъл по въпросите, посочени от касатора под №№ 4 и 5, и съответно те не са обусловили решаващата му правна воля. Оттук и същите не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ТПК за достъп до касация.
Останалите правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК най-общо покриват изискванията на посочената правна норма, но касаторът не е обосновал наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК в редакцията преди изменението му /ДВ, бр.86/2017 г./. На първо място, не са приложени влезли в сила решения на съдилищата, с които на поставените въпроси да се дава различно разрешение от това в обжалваното решение, съгласно чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Актът на съда по несъстоятелността по одобряване на списъка на приетите вземания не е съпоставим по смисъла на горната разпоредба с решението, което се постановява в отделното производство по чл.66 ал.6 З.. На следващо място, липсата на практика по чл.290 ГПК не съставлява самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, при липса на въведени твърдения, че нормите на чл.94 ал.1 т.4 З. /в съответно приложимата редакция/ и на § 1 т.4 от ДР З. са непълни, неясни или противоречиви, като, от друга страна, по въпросите за приложението на чл.99 ЗЗД има трайно установена практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Цитираните правни норми не затрудняват съдилищата при прилагането им, видно и от влезлите в сила решения в същия смисъл, недопуснати до касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК с определения по т.д.№ 1155/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1216/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1234/2017 г. на I т.о., т.д. № 2467/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2423/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2370/2017 г. на II т.о., т.д.№ 3100/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2698/2017 г. на II т.о. и др.
По гореизложените съображения, искането за допускане на касационен контрол на решението на Софийския апелативен съд се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1430 от 21.06.2017 г. по т.д.№ 1617/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: