О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д. № 239/2019 год.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, във вр. с чл.95, ал.5 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Н. М. като повереник на Г. В. Н., срещу определение № 2900 от 27.09.2018 г. по в.т.д. № 4853/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав в частта, с която съдът е отказал да предостави правна помощ на ищцата по реда на чл.95 ГПК във вр. с чл.23 от Закона за правната помощ.
В частната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното определение, подробно мотивирани. Формулирано е искане за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание и за допускане на писмени и гласни доказателства. В частната жалба е обективирано и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на чл.47 от Хартата за основните права в ЕС, с изрично формулирани седем въпроса.
В постъпил по делото писмен отговор от ПП”Зелена партия”, чрез пълномощника й, се застъпва становище за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение искането на Г. Н. за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК, съставът на САС е приел, че не са налице предпоставките на чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ. Констатирано е, че молителката има двама упълномощени адвокати – адв. Н. М. и адв. Н. Н., а от представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 777 лв. е заплатено изцяло от Н.. Последният извод е изведен въз основа на данните по делото, независимо от погрешното посочване на пълномощника на Г. Н. за въззивното производство – вместо адв. М. е отразено името на друг адвокат – адв. Волева. В случая се касае за техническа грешка, допусната в мотивите към определението, а не за очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК и тази техническа грешка не води до порок на съдебния акт.
Изводът на САС за неоснователност на молбата за предоставяне на правна помощ е направен и при съобразяване на предвидената в чл.3 от ЗПрПом цел на закона, а именно – гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие. Счетено е, че тази цел не оправдава, по отношение на страна с двама упълномощени адвокати и платено възнаграждение в значителен размер, да бъде предоставена правна помощ и заплащано ново възнаграждение от Националното бюро за правна помощ.
Настоящият състав счита за неоснователни исканията за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание и за допускане на гласни доказателства. В молбата от 04.09.2011 г., с която е поискано предоставяне на правна помощ по чл.95 ГПК, не е обективирано искане за изслушване на страната, с цел изясняване на всички обстоятелства /ал.4 на чл.95 ГПК/. Съдът, в чиито правомощия е да прецени дали е необходимо изслушване на страната, очевидно е счел, че не се налага изясняване на релевантни към молбата за правна помощ обстоятелства. Такава необходимост не се установява и в настоящото частно производство, с оглед на неговия предмет. Искането за допускане на гласни доказателства също следва да се прецени като неоснователно, предвид характера на производството по предоставяне на правна помощ, развиващо се между молителя и съда, както и по арг. от чл.95, ал.4 ГПК.
Оплакванията в частната жалба за нищожност за атакувания съдебен акт не могат да бъдат възприети, доколкото не са налице данни за постановяването му от незаконен състав, а отказът на съдебния състав на САС да се отведе от разглеждане на делото, не води до поддържания в частната жалба порок, съответно не подлежи на преценка и проверка в настоящото частно производство. Приложените към частната жалба определения по други дела за отвод на съдията-докладчик касаят друга страна, а именно Н. М. Н.. Тези съображения са относими и към поддържаната в частната жалба недопустимост на определението поради постановяването му от съдебен състав, който не е независим и безпристрастен съд.
Атакуваното определение е правилно. При постановяването му е съобразено, че предоставянето на правна помощ се осъществява по предвидения в чл.95 ГПК ред, но при наличие на предвидените в Закона за правната помощ предпоставки.
С оглед ясно регламентираната социална функция на ЗПрПом е определен и обхватът на лицата, на които се предоставя правна помощ /чл.5/, но при наличие на основанията, предвидени в закона, в случая чл.23, ал.3 ЗПрПом. Визираната в тази разпоредба предпоставка – липса на средства на страната за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва не само да се твърди, но и да се установи от страната, поискала предоставянето на правна помощ. Заедно с молбата е необходимо представяне на доказателства за материалното и семейно положение на молителя, неговата възраст, трудова заетост, като законовите критерии в чл.23, ал.3, т.1-6 ЗПрПом, въз основа на които съдът би могъл да формира преценката си по искането по чл.95 ГПК, не са изчерпателно изброени. В случая, молителката не е поддържала твърдения за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение като основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита по см. на чл.23, ал.3 ЗПрПом, поради което и за САС не е съществувало задължение да даде указания за представяне на изискуемите писмени доказателства за установяване на визираните законови предпоставки. Липсата на конкретни твърдения на страната в посочения смисъл е обусловило извършването от САС само на преценка по чл.23, ал.2 ЗПрПом. Изводът, че молителката е упълномощила двама адвокати, които са я представлявали в процеса, при реално заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, е основан на данните по делото към момента на произнасяне по молбата за правна помощ и е законосъобразен. Последващото оттегляне на пълномощията, обективирано в молба от 05.11.2018 г., няма ретроактивно действие и съответно не би могло да послужи като основание за уважаване на сезиращата САС молба по чл.95 ГПК от 04.09.2018 г.
Предвид горното, следва да се потвърди крайният извод на САС за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна адвокатска защита.
Искането за сезиране на СЕС, с искане за тълкуване на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, е неоснователно, тъй като то е изведено въз основа на твърдения за процесуални нарушения при инстанционното разглеждане на делото, които, като цяло, не са релевантни към производството по чл.95, ал.5 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2900 от 27.09.2018 г. по в.т.д. № 4853/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав в частта, с която съдът е отказал да предостави правна помощ на Г. В. Н., по реда на чл.95 ГПК във вр. с чл.23 от Закона за правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. Н. за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: