1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
Гр.София, 19.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2111/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Н. Р. и С. Г. С., двамата от [населено място], и на [фирма] срещу Решение № 606/18 юли 2016 г. по в.т.д.№ 1926/2015 г. на Варненския ОС. С въззивното решение е отменено Решение № 3994/14.10.2015 г. на Варненския РС в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците Д. Р. и С. С. искове с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу [фирма] София за сумата 10316,11 ЕВРО, платена без основание ведно със законната лихва от 6.11.2014 г. до окончателното й плащане и вместо него е постановено осъждане на [фирма] София да заплати на Д. Р. и С. С. сумата 10316,11 ЕВРО, представляващи общия размер на получени в периода 10.11.2009 г. – 10 октомври 2014 г. чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на Д. Р. – Г. – кредитополучател по договор за кредит № 6876/20.8.2007 г. със солидарен длъжник С. Г. суми без основание ведно със законната лихва от 6.11.2014 г. до окончателното плащане на сумата на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и е потвърдено в останалата му обжалвана част Решение № 3994/14.10.2015 г. на Варненския РС, 33 с. по гр.д.№ 14081/2014 г. по описа на В.. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове, предявени от Д. Р. и С. С. за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит – чл. 11.1.1, чл. 11.1.2 и чл. 11.1.3 на договор за банков кредит от 20 август 2007 г. на основание чл.146 ал.1 във вр.чл. 1 143 З..
В касационните жалби на страните са изложени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основания за неправилност на същото по съображения за нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата на [фирма] се поддържа и недопустимост на въззивното решение в отменително-осъдителната му част. В изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна в срока за отговор по чл.287 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Варненския окръжен съд и нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
По жалбата на ищците
За да потвърди решението на Варненския РС в частта, в която е отхвърлен искът за прогласяване нищожност на неравноправни клаузи в договор за банков кредит въззивният съд е приел след съвкупна преценка на събраните доказателства, че искът е неоснователен и липсва соченото от Г. и С. изменение на съдържанието на договора и на Общите условия, при които страните са учредили кредитни правоотношения. Твърденията на касаторите за фактически и правни обстоятелства, налагащи проверка на трите договорни клаузи за несъответствието им с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията и защитата на потребителите като по-слаба страна в правоотношението, с които е въведено твърдение за неравностойност на оспорените клаузи – неоснователно въвеждане по решение на Управителния съвет на банката допълнителна надбавка към договореното между страните възнаграждение за предоставения кредитен ресурс – т.нар.премия, се отнасят до външни на процесния договор и Общите условия обстоятелства. Договорът е бил предварително изготвен като типов договор, постигнатото между страните съгласие относно приложимия годишен лихвен процент, формиран като сборна величина от пазарен променлив компонент /базов лихвен %/ и фиксиран компонент, обозначен като надбавка, уговорен в размер на 2,645%, е ясно изразено в конкретните договорни клаузи и приложимите към договора ОУ. Въззивният съд приема оплакването за неравноправност на клаузите от процесния кредитен договор за необосновано без да обсъжда твърденията на ищците, че разпоредбите на трите клаузи предвиждат право на банката едностранно да определя лихвите по кредита единствено в посока на нейното увеличаване, не са индивидуално договорени с тях, поради което се явяват нищожни по смисъла на чл.143 ал.1 З.. Съгласно т.11.1.1 от условията на договора приложимият към съответния период базисен лихвен процент се определя от УС на банката или оторизиран от него орган въз основа на конкретно посочен индекс, установен в т.10.3 и 10.4 от условията, с които кредитополучателят е запознат, кредиторът уведомява кредитополучателя за определения лихвен % чрез обявяване на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка за съответния период и изпращане по пощата. Съгласно т.11.1.2 с промяната на действащия БЛП лихвените условия по раздел І, т.4.1 и т. 4.6 се смятат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора, като съгласно приетото за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя или в поддържаната от него при банката касета за получаване на банкова поща, или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредита.
В мотивите на потвърденото първоинстанционно решение е прието, че съгласието по оспорените текстове е постигнато при условията на свобода на договарянето по смисъла на чл.20а. При наличието на овластяващи банката норми да променя лихвения процент до пълното погасяване на кредита в ЗКИ. Съдът стига до извода, че трите клаузи от договора не са нищожни. Точка 11.1.3 предвижда едностранно изменение на лихвения процент в посока увеличение при промяна на пазарните условия.
С оглед на изложеното решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационен контрол по седмия въпрос от изложението, обуславящ изхода на спора, уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав съобразно предвидената в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. възможност, както следва: Приложими ли са основанията за нищожност по чл.143 и чл.145 З. спрямо клаузи в договори за банков кредит, предвиждащи едностранна възможност за изменения на договорения лихвен процент от банката при промяна на пазарните условия и при какви предпоставки.
Обжалваното решение е постановено в отклонение на формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика по въпросите на приложимостта на основанията по чл.143 З. за нищожност спрямо неравноправни клаузи в договори за банков кредит /Р.. № 51/4 април 2016 г. по т.д.№ 504/2015 г. на ВКС, Р.. № 95/13.9.2016 г. по т.д.№ 240/2015 г. на Второ ТО, Р.. № 165/2.12.2016 г. по т.д.№ 1777/2015 г. на Първо ТО на ВКС и др./.
По жалбата на [фирма]
В касационната жалба на [фирма] София е въведено оплакване за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск извън очертания от ищеца предмет на спора в частта по осъдителния иск за сумата 10316,11 ЕВРО, претендирана от ищците като платени без основание. Искът е уважен от въззивната инстанция, като е прието,че банката неправилно е приложила установена между страните договореност за връщане на кредитен ресурс, упражнявайки право на едностранно погашение по процесното кредитно правоотношение, за което липсват твърдения в исковата молба, а процесната сума е описана в диспозитива като получени в периода 10 11.2009 г. – 10.10.2014 г. чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на Д. Р.-Г. суми в общ размер 10316,11 ЕВРО при начална липса на основание.
С оглед съществуваща вероятност обжалваното решение да е недопустимо в частта относно осъдителния иск същото следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта му ще бъде извършена с решението по същество на подадената от банката касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 606/18.07.2016 г. на Варненския окръжен съд по в.т.д.№ 1926/2015 г. по описа на същия съд.
Указва на [фирма] да представи доказателства за внасяне на 403,54 лв. ДТ по сметка на ВКС и на касаторите Д. Н. Р. и на С. Г. С. да представят в деловодството на Търговска колегия на ВКС вносен документ за сумата 80 лв., представляваща държавна такса, по сметка на ВКС.
След внасяне на сумите делото да се докладва на Председателя на Второ ТО за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: