О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр. София, 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 10.01.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 3003/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, чрез процесуален пълномощник, против определение № 240 от 28.09.2017 г. по т.д.№ 846/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.303 ал.1 т.4 и т.5 ГПК за отмяна на определение № 789/17.12.2015 г. по т.д. № 4754/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-13 състав.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Оспорва се извършената от състава на ВКС, ТК, І ТО преценка, че определението на СГС не лишава банката от правото да се защити по исков път, поради което и не попада сред актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол по реда на глава 24 ГПК.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. посл. ГПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Молбата по чл.303 и сл. ГПК на частния жалбоподател е за отмяна на влязло в сила определение на СГС, с което е обезсилена издадената в полза на банката по ч.гр.д. № 5300/2011 г. на СРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, след като производството по т.д.№ 4754/2011 г. на СГС с правно основание чл.422 ГПК е било прекратено с акт на съда от 27.01.2012 г., също влязъл в законна сила, на основание чл.129 ГПК – поради невнасяне на дължимата от ищеца О. АД държавна такса.
В обжалваното определение по т.д.№ 846/2017 г. съставът на ВКС, ТК, I ТО е изложил съображения, че отмяната е извънредно средство за проверка на неправилните влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 2 на Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които с оглед даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Според постановките на т.6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството за отмяна е приложимо само към определена категория съдебни актове – съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да бъдат отнесени и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които, след изчерпване на редовния процесуален ред, не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на актовете, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. В частност, не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска.
Въз основа на горното съдът е преценил, че в случая се иска отмяна на определение, което не разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито прегражда пътя на заинтересованата страна по материалното правоотношение да търси защита по исков ред, доколкото обезсилването на заповедта за изпълнение не засяга материалните права на молителя по акта, въз основа на който е издадена заповедта по чл.417 ГПК.
Определението е правилно.
Ирелевантни за настоящото производство са доводите на частния жалбоподател, че с постановяване на акта за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е поставен в ситуация, в която не може да се защити, т.к. междувременно давностният срок за предявяване на иск относно вземането е изтекъл, че по образуваното изпълнително дело е бил продаден имот на значителна стойност и че длъжникът е заличен от ТР. Това са обстоятелства, които не са в пряка причинна връзка с атакуваното определение на СГС. Макар и обективирано в отделен акт, разпореденото с него обезсилване представлява закономерно настъпваща последица от прекратяването на исковото производство по чл.422 ГПК на посоченото по-горе основание, като в този смисъл са изричните указания на т.13 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, изводите в обжалваното определение, че с атакувания чрез извънредните средства за контрол съдебен акт не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, както и че с него не се препятства исковата защита на страната относно накърненото материално право, съответстват на закона и неговото тълкуване, дадено с ППВС № 2/1977 г.
С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В частната жалба се съдържат и доводи по същество на предявената молба за отмяна, чието разглеждане е извън правомощията на съда в производството по чл.274 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 240 от 28.09.2017 г. по т.д.№ 846/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: