ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478
София, 28. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1036 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 237/04.12.2017 на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 560/2017, с което е отменено решение № 835/29.06.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1247/2016, като е отхвърлен предявеният павлов иск по чл. 135 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Я. Б. М., представлявани от адв. Г. М. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси кои действия на длъжника увреждат интересите на кредитора и по-специално счита ли се за увреждащо разпоредително действие с имущество на длъжника, когато кредиторът е можел да насочи изпълнението върху друго длъжниково имущество, за значението на знанието за увреждане и налице ли е недобросъвестност на кредитора, когато отказва да приеме нещо вместо изпълнение обект или отказва да изпълни свое задължение докато не получи изпълнение от длъжника, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовават на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага. Считат, че решението е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата М. Б. М., представлявана от назначения особен представител – адв. Св. А. от ПАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване.
Ответницата П. П. П., действаща чрез своята майка законен представител М. Р. П. и третото лице-помагач М. Р. П., представлявани от адв. Хр. Р. от ПАК, я оспорват като неоснователна и считат, че не са повдигнати правни въпроси, които имат значение за изхода на делото и да са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Претендират се разноски на основание чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са брат и сестра, като ищецът се легитимира като кредитор на ответницата, която е осъдена да му заплати с решение от 4.10.2012 г. по гр.д. 3788/2007 г. на ПРС и решение от 30.04.2013 г. по в.гр.д. 3786/2012 г. на ПОС, постановени в делбеното производство сумата 4.744,00 лв., представляваща съответстваща на дела на съделителката част от увеличената стойност на делбения имот вследствие на извършени в него подобрения през периода 1976 – 2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.11.2010 г., а с второто решение е осъдена да му заплати и сумата 1.625,00 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от влизане на решенето в сила – 18.06.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство към 14.10.2014 г. за вземане общо в размер на 9.862, 94 лв. Като безспорно по делото е прието, че задължението не е платено. На 05.11.2014 г. ответницата е дарила на своята внучка собствения си недвижим имот – апартамент в П., [улица] като си е запазила право на ползване върху имота. Като неоснователно е прието възражението на ответниците за нищожност на договора за дарение, прикриващ покупко-продажба. Въззивният съд е приел, че ответницата разполага с друго имущество – жилище и склад на [улица], ? ид. ч. от парцел в [населено място] (след влизане в сила на решението по делбата разполага с две жилища – обстоятелство, което ищецът знае, като страна в производството по делбата), срещу което ищецът може да насочи принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че ищецът е недобросъвествен, тъй като не само, че не е предприел никакви действия за насочване на изпълнението върху имотите на ответницата, но не я е допуснал до втория имот, като го задържа, с което й е попречил да упражнява правата си, евентуално да извлече ползи от него, включително чрез отдаването му под наем (вместо да насочи изпълнението си към второто жилище на ответницата, което се намира под неговото жилище). Предвид изложеното, съдът е приел, че не е доказано твърдението на ищеца, че ответницата го е увредила със сключването на договора за дарение, поради което при липса на увреждане предявеният павлов иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 237/04.12.2017 на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 560/2017.
Указва на касатора Я. Б. М. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 130,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след представянето на документа за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.