О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
Гр. С., 10.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 07.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч. т. д. № 3098/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. А. А. срещу определение № 3324 от 29.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 379/2018 г. на Апелативен съд – София., с което е оставено без уважение искането й, направено във въззивната инстанция, за обезпечаване на предявения от нея иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 130 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Н. А. А., починал при ПТП, настъпило на 09.06.2014 г., срещу ЗК „Олимпик” АД, представлявано от клона му в България, чрез запор на банкови сметки на ответника в „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, както и чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че ноторно известно на съда е, че с решение на Министерство на финансите, надзорен орган върху застраховането на Република Кипър, е отнет лицензът на ЗК „Олимпик“ АД, която извършва дейност в РБ чрез клона си. В подкрепа на същото е информацията от официалната интернет страница на Комисията за финансов надзор на РБ, от която е видно, че по отношение на клона е наложена принудителна административна мярка, включително забрана за разпореждане с негови активи на територията на страната. Съгласно писмо на КФН, спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност и е назначен предварителен ликвидатор, което създава затруднение и невъзможност за изплащане на обезщетения. Поради това, направеният от съда извод за липса на обезпечителна нужда е неправилен и не съответства на доказателствата по делото.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение искането за обезпечение, съставът на въззивния съд е приел, че по делото не се установяват предпоставките на чл.391 ГПК, т.к. липсва обезпечителна нужда. Изложил е съображения, че ответник по иска е клон на застрахователно дружество от трета държава членка, който съгласно изискванията на чл.60, ал.3 КЗ е длъжен и следва да поддържа достатъчни технически резерви за покритие на задълженията по застрахователни и презастрахователни договори, поети на територията на Република България, по реда на глава осма, раздел II-ри от КЗ, какъвто е и процесният договор за застраховка „ГО“. На следващо място е посочил, че липсват данни за открито производство по ликвидация по отношение на ответника, както и че наложените от КФН принудителни административни мерки, резултат от отнетия лиценз на застрахователното дружество, не касаят вземането за обезщетение, валидно възникнало към момента на ПТП, като правата по застрахователния договор са гарантирани от нормите на Глава 52 от КЗ – чл.564, чл.565 ал.1 т.2 КЗ.
Крайният извод на апелативния съд за липса на обезпечителна нужда е правилен, с оглед следните съображения:
От представените доказателства по делото, както и от служебно известните на съда документи, находящи се в ТР, се установява, че кипърското застрахователно дружество е с отнет лиценз, поради непокриване на капиталовите изисквания за платежоспособност. Нещо повече – на дружеството е назначен на 10.08.2018 г. временен ликвидатор, на основание чл.31 от Закона за МПС от 2000 г. на РК, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има /или изглежда, че има/ право, и защитава активите й. Назначаването на временния ликвидатор от страна на Ръководителя на Застрахователния надзор в РК е във връзка с подаденото до съда заявление за прекратяване и ликвидация на застрахователното дружество поради неплатежоспособност, както и предвид обстоятелството, че процентът на неуредените задължения по застрахователни полици от клас „Гражданска отговорност” е 90 % от общата сума на неуредените задължения на компанията. Изплащането на обезщетения, за което е задължен Фондът за застраховане на МПС в РК при ликвидация поради несъстоятелност, ще започне с назначаването на ликвидатор от съда.
С оглед горното, състоянието на неплатежоспособност, на което се основава и настоящата частна жалба, и наличието на временен ликвидатор изключва възможността кредиторите на застрахователното дружество да се удовлетворяват в индивидуално принудително изпълнение, което именно се гарантира чрез допускането на обезпечение по осъдителния иск. Поради това не е налице обезпечителна нужда и молбата за допускане на обезпечение се преценява като неоснователна.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3324 от 29.10.2018г. , постановено по в.гр.д. № 379/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: