О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
Гр.София, 11.01.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 08.01.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2970/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Е. [населено място], чрез процесуалния пълномощник – адв. К., срещу определение № 526/28.09.2017 г. по ч.т.д.№ 2060/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната му касационна жалба срещу определение № 285/08.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 283/2017 г. на Апелативен съд – П.. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, с оглед извършеното с него неправилно тълкуване и приложение на нормата на чл.274 ал.2 ГПК.
С писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, насрещната страна – А. БГ О. [населено място], [община], чрез процесуалния си пълномощник – адв. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за нейното отхвърляне, с присъждане на разноските за частното производство.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
За да счете, че подадената частна касационна жалба срещу определението на АС – Пловдив е недопустима, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение е констатирал, че с определението по реда на чл.274 ал.2 ГПК е потвърдено разпореждане на Пловдивски окръжен съд за връщане на касационна жалба вх. № 6096/23.02.2017 г., подадена от А. Е., против решение № 1518/23.11.2016 г. по в.гр.д. № 1852/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, поради ограничението относно касационното обжалване в нормата на чл.280 ал.2 т.1 пр.2 ГПК /в редакцията преди изменението й – ДВ, бр. 86/2017 г./. Съдебният състав е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК, когато определенията /разпорежданията/ по чл.274 ал.1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. С оглед текста на посочената норма е приел, че с проверката, която извършва ВКС, респективно която извършва апелативният съд за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд се счита за окончателно и същото не може да бъде обжалвано нито по реда на чл.274 ал.2 ГПК, нито по чл.274 ал.3 ГПК. Позовал се е и на практика на ВКС в същия смисъл, формирана с определение № 58/29.02.2016 г. по ч.гр.д. № 699/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 255/25.05.2016 г. по ч.т д.№ 977/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 189/04.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1918/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 195/21.04.16 г. по ч.гр.д.№ 1446/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 540 от 09.12.2016 г. по ч.т.д.№ 2454/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 342/22.06.2017 г. по ч.т.д.№ 954/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение изцяло споделя мотивите в обжалваното определение относно липсата на предвидена в закона възможност за касационно обжалване на определения, с които в хипотезите на чл.274 ал.2 ГПК касационният съд или съответният апелативен съд се произнасят по частни жалби срещу разпореждания за връщане на касационни жалби, постановени от апелативен или окръжен съд като въззивна инстанция. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че по този начин се нарушава конституционно установения принцип за триинстанционност на производството. Разпореждането за връщане на касационна жалба винаги се постановява от въззивен /второинстанционен/ съд, поради което и проверката за неговата законосъобразност винаги се извършва от трета – последна инстанция. След изменението на ГПК /ДВ, бр.50/2015 г./, когато разпореждането е на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, тези правомощия са възложени на съответния апелативен съд и неговият акт е окончателен.
При този резултат от спора, в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски, в размер на 240 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 526/28.09.2017 г., постановено по ч.т.д.№ 2060/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
ОСЪЖДА А. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на А. БГ О. [населено място], [община] с ЕИК[ЕИК] сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: