2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 15.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1515/2016 година
Производството е образувано по подадена от ДФ „Земеделие” частна жалба срещу определение от 12.05.2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав за връщане на касационна жалба срещу постановеното по в.гр.д. № 10491/2013 г. решение, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на жалбата.
Частният жалбоподател поддържа, че дадените от въззивния съд указания са изпълнени своевременно, поради което неправилно е върната депозираната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена на 05.06.2015 г. – преди приемане ЗИД на ГПК – ДВ бр.50/2015 г., поради което компетентен да се произнесе по нея е Върховният касационен съд.
За да постанови връщане на подадената от ДФ „Земеделие” касационна жалба срещу въззивното решение по в.гр.д. № 10491/2013 г. на СГС, съдебният състав на администриращия жалбата съд е приел, че в рамките на едноседмичния преклузивен срок не са отстранени констатираните недостатъци на жалбата – не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Констатирано е, че указанията са надлежно съобщени на страната на 30.04.2015 г., като по делото е постъпила молба от ДФ „Земеделие” с вх. № 59766/11.05.2015 г., с приложения, доказващи привеждането на жалбата в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 и т.4 ГПК. Въззивният съд е отказал да зачете подадената молба, по съображения за изтекъл едноседмичен преклузивен срок към дата 07.05.2015 г.
Атакуваното определение, с характер на разпореждане, е правилно. Предвид липсата на изискуемите приложения към депозираната от ДФ”Земеделие” касационна жалба – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса за производството по чл.288 ГПК, въззивният съд надлежно е изпълнил правомощията си по чл. 285, ал.1 ГПК. Правилна е констатацията на администриращия жалбата съд, че в рамките на дадения едноседмичен преклузивен срок, дадените указания не са изпълнени. Законосъобразно съдът е отказал да зачете подадената от касатора молба от 11.05.2015 г., с приложенията към която са отстранени недостатъците на касационната жалба, тъй като преклузивният срок е изтекъл на 07.05.2015 г. – присъствен ден. Този отказ на съда е в съответствие с изричната разпоредба на чл.64, ал.1 ГПК съгласно която съдът не взема предвид извършените след изтичане на установения срок процесуални действия. По делото липсват данни за депозиране на молбата от 11.05.2015 г. по пощата и то в рамките на преклузивния едноседмичен срок от връчване на съобщението до страната заедно с препис от разпореждането на съда, съдържащо конкретни указания.
Като необосновани следва да се преценят доводите на частния жалбоподател за своевременно изпълнение на указанията, както и за незачетени от съда приложения към касационната жалба. Тези доводи не отговарят на данните по делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, постановено на 12.05.2015 г. по гр.д. № 10491/2013 г. за връщане на подадена от ДФ „Земеделие” касационна жалба срещу постановеното по делото решение, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: