О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
Гр. София, 18.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 04.12.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 881/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени срещу решение № 9 от 02.01.2019 г. по гр.д.№ 2663/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 4756 от 30.06.2017 г. по гр.д.№ 12400/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, І-16 състав. С него ЗД БУЛ ИНС АД е осъдено да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на Д. В. Т. сумата 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2012 г. по вина на водача М. С. П., привлечена като трето лице – помагач на ответника, като искът е отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 26 000 лв.; както и е отхвърлен обратният иск на ЗД БУЛ ИНС АД срещу М. С. П. с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр. посл. КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв., под условие, че застрахователят я заплати.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, обжалва решението в частта, с която е осъден за заплати застрахователно обезщетение, както и в частта, с която обратният му иск е отхвърлен. Като сочи пороци, изразяващи се противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, моли обжалваното въззивно решение по иска по чл.226 КЗ /отм./ да бъде отменено и същият да бъде отхвърлен, евентуално – да бъде уважен предявеният от него иск срещу третото лице – помагач по чл. 274 КЗ /отм./.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещ тълкуването на чл.274 ал.1 т.1 КЗ в хипотезата на отклоняване от алкохолна проба, разрешен в противоречие с практиката на ВКС /решение по т.д.№ 2080/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о./, както и се прави позоваване на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Ищцата Д. В. Т., чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която искът й по чл.226 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 8 000 до претендираните 26 000 лв. В касационната си жалба излага, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяната му в тази част като неправилно и уважаване на исковата претенция. Моли касационно обжалване да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно критериите, които съдът следва да преценява при приложението на чл.52 ЗЗД и определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, по който сочи противоречие с ППВС № 4/68 г.
Против касационната жалба на ЗД БУЛ ИНС АД е постъпил писмен отговор от М. С. П., чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на поддържаните в жалбата основания за допускане на касационен контрол, както и за нейната неоснователност по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с оглед доводите на страните по чл.280 ГПК и материалите по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани лица, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Налице са и основания за частично допускане на решението до касационен контрол, по следните съображения:
По жалбата на ищцата съдебният акт на Софийския апелативен съд следва да се допусне по касация в частта, с която исковата претенция срещу ЗД БУЛ ИНС АД е отхвърлена, доколкото поставеният въпрос по чл.280 ал.1 т.1 ГПК относно критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, е обусловил решаващата правна воля на съда, както и с оглед данните за разрешаването му в противоречие с цитираната задължителна практика.
По жалбата на ответника въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК в частта, с която предявеният срещу третото лице – помагач обратен иск е отхвърлен за сумата от 26 000 лв., поради вероятна недопустимост на същото, като доводите за противоречието му с практиката на ВКС ще се преценяват при условията на евентуалност.
Касационно обжалване не следва да се допуска в частта, с която искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е уважен, тъй като спрямо нея отсъстват основания по чл.280 ал.2 ГПК, а въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК изобщо не е поставен /формулираният от ЗД БУЛ ИНС АД правен въпрос касае само произнасянето на съда по обратния иск/.
За разглеждане на жалбата му, ЗД БУЛ ИНС АД следва да представи доказателства за предварително внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 520 лв. Д. В. Т. не дължи заплащането на такса, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 9 от 02.01.2019 г. по гр.д.№ 2663/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 4756 от 30.06.2017 г. по гр.д.№ 12400/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, І-16 състав, в следните части: 1/ за отхвърляне на иска на Д. В. Т. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 8 000 лв. до претендираните 26 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2012 г.; 2/ за отхвърляне на иска на ЗД БУЛ ИНС АД срещу третото лице – помагач М. С. П. по чл.274 ал.1 т.1 пр. посл. КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв.
УКАЗВА на ЗД БУЛ ИНС АД в 1-седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 520 лв., като при неизпълнение го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че производството по касационната му жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание, след изпълнение на дадените по-горе указания.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 9 от 02.01.2019 г. по гр.д.№ 2663/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: