3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№365
София, 27.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 713/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 23.03.2017 г. по гр.д. № 215/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено решение от 23.11.2016 г. в частта за разноските, като банката е осъдена да заплати на И. К. и Р. С. разноски за първата инстанция в размер на 363.40 лв., а ищците да заплатят на банката 29.87 лв. – разноски за въззивното производство, с оглед изхода на делото.
В частната жалба се поддържат доводи за недопустимост на определението, поради липса на представен от ищците списък по чл.80 ГПК и неправилност на определението в частта за отхвърляне на искането за присъждане на адв.възнаграждение на банката за въззивната инстанция.
Ответниците по частната жалба не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С оглед променения от въззивния съд правен резултат по делото и извършената констатация, че съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на ищците за присъждане на разноски и за първата инстанция, молбата по чл.248 ГПК, депозирана от И. К. и Р. С. е частично уважена. Съдът е съобразил задължителните указания, дадени в т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и, че в случая се касае за допълване на въззивното решение, а не за изменението му в частта за разноските, поради което представянето на списък по чл.80 ГПК не съставлява предпоставка за допустимостта на искането.
При произнасяне по подадената от банката молба по чл.248 ГПК въззивният състав на Софийски градски съд е преценил, че липсват доказателства за уговорено за въззивното производство адвокатско възнаграждение, което препятства присъждането му съобразно доказателствата за превод на сумата от 450 лв. по сметка на процусуалния пълномощник. Поради това е присъдил в полза на банката само съответните разноски за ДТ.
Атакуваното определение е процесуално допустимо и правилно. При постановяването му е съобразено изцяло задължителното за съдилищата указание, дадено в т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноски. Въззивният съдебен състав е зачел и мотивите към т.1 от посочения акт на нормативно тълкуване, според които присъждането на разноски по правилата на чл.78 ГПК е обвързано от тяхното доказване; в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път; тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Съобразяването в пълнота на постановките на ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, обуславя извод за неоснователност на частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на Софийски градски съд, като размерът на разноските за първата инстанция, дължими на ищците и за въззивната инстанция – на ответника е определен съобразно изхода на делото, при спазване на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2017 г. по гр.д. № 215/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: